Конкурс за нова пиеса на Нов български университет

Терминът „deus ex machina“ е драматургично средство, с което привидно нерешим проблем е внезапно и рязко разрешен от неочакваната намеса на събитие, персонаж, способност или обект. Може да се използва по трагичен, комичен, мелодраматичен или друг начин. В най-добрите си употреби от Есхил, Шекспир, Молиер и до днес то позволява шаблонно средство да помага да се излезе от безизходен конфликт. Защо „deus ex machina”? Изборът на понятието е заради двусмисленото му значение. Понякога може да има и (само)ирония в мисленето за днешната пиеса. Съвременната драматургия се случва да изглежда сякаш написана по правила с „deus ex machina“ привкус. Те, като книга за самопомощ, дават лесен отговор на въпроса как днес се пише пиеса. Като се почне от прочутата Аристотелева „Поетика“, мине се през академичната дисциплина творческо писане, която обещава да ви научи на всичко за пиесата, та до интернет, където човек може да намери отговор на всички жизненоважни въпроси. Включително и на този как в десет стъпки да надминеш Шекспир или поне Чехов. Съветите за писане на пиеси, рецензиите, текстовете, лекциите, анализите, клиповете, цитатите могат да помогнат да се научи нещо полезно. Стига да не им се гласува пълно доверие.