Фотограф: Атанас Кънчев, www.stanislavstratiev.org

 

Как написах „Римска баня“

                                             

 

                                                                                               

      Работех в „Стършел“, живеех под наем и пишех сценарий на Витоша в едно от бунгалата на „Тихия кът“. Два месеца преди това бях имал непредпазливостта да отстъпя пред настойчивите искания на моя приятел Нейчо Попов и да му обещая, че ще напиша пиеса, която той да постави за Петия национален преглед на българската драма и театър. Разбира се, не бях измислил и дума от пиесата, въобще не мислех за пиеса, а пишех сценарий. Нейчо Попов обаче звънеше постоянно по телефона и питаше какво става с пиесата.

 

      – Напредва – казвах му аз, зачервен от неудобство.

 

      Как да му кажа, че въобще не се занимавам с пиеса.

 

      Естествено, на десетия път, получил отговора „Напредва“, той се усъмни и започна да ме търси в „Тихия кът“.

 

      Обаче щом чуех шум на кола и видех реното на Нейчо, аз моментално изчезвах от бунгалото и потъвах в гората. Нейчо седеше, пиеше кафе, чакаше, пак чукаше на вратата... А аз лежах в гората и го наблюдавах, като се чудех кога ще му омързне и ще се върне в София.

 

      Така, в преследване, мина лятото, дойде есента, аз написах сценария и се върнах в София, където вече нямаше къде да бягам и да се крия и беше много по-лесно да ме издебне човек.

 

      Освен това ме обхвана силен срам, че размотавам човека, и реших да седна и да напиша десетина страници, като по-нататък се оправдая с типичната за такива случаи творческа неудача, липса на фантазия, творческа криза и т.н., и т.н. – всички ги знаем тези работи. Но както става в такива случаи – седя аз и пиша, чакам творческата криза, а тя не идва. Когато човек много иска нещо, то не става. Така, в очакване на творческа криза, на секване на фантазията и на творческа немощ, страниците се трупаха и докато се сетя каква друга причина да измисля, за да се измъкна от неудобното положение, пиесата свърши. Написах я.

 

      Дадох написаното на Нейчо, въздъхнах с облекчение и започнах да си гледам работата.

 

      Седмица по-късно Нейчо започна да поставя пиесата в Сатиричния театър и аз се видях в чудо…

 

      Ето така беше, ако искате вярвайте… Ако знае човек къде ще му излезе късметът…

 

 1984 г.

 

Из Стратиев и Сатирата. Издание на Сатиричен театър „Алеко Константинов“, посветено на 70-годишнината от рождението на Станислав Стратиев. София, 2011.