Конкурс за нова пиеса на Нов български университет

Лаборатория за писане на пиеси

  • Лаборатория за писане на пиеси 2017 - 2018




  • Явор Гърдев ръководи втората "Лаборатория за писане на пиеси" в НБУ през февруари 2018 г. В нея участват номинираните автори от Конкурса за нова пиеса. Ексклузивният разговор с него беше публикуван в "Портал Култура".  



    Откриващата лекция на Явор Гърдев е публикувана в "Литературен вестник".



    Искаме да споделим и забележителното писмото на Валентина Щайн до журито!



    „Родината“ е темата на втория конкурс за нова пиеса, подкрепен от Централния фонд за стратегическо развитие към Нов български университет. Няма възрастови ограничения за участие в него. Пиесите трябва да са на български език и да не са били публикувани. Крайният срок за изпращане на текстовете е 15 януари 2018 г.

    Победителят в конкурса ще получи диплом, парична награда в размер на 3000 лв., а пиесата му ще бъде поставена в Университетския театър на НБУ. Номинираните автори ще могат да участват в Лаборатория за писане на пиеси през февруари 2018 г., която този път ще бъде водена от режисьора Явор Гърдев.

    Как избирате пиесите, които да режисирате?

    По обема на смисловия заряд, по прозорливостта в развитието на темата, по задълбочеността в развитието на характерите, по степента на чувствителност спрямо заобикалящата среда и духа на времето, по градуса на жизненост. Но най-вече по интуиция.

    Какво, според вас, стои в ядрото (или ядрата) на съвременната драматургия?

    Желанието за преоткриване на изгубения рай. Или в по-лошия случай — унинието от невъзможността за преоткриването му.

    Защо решихте да се върнете към български текст, към роман като драматургичен материал за сцена? 

    Защото открих у него целебни свойства.

    Кои и защо са били най-ценните за вас драматурзи, когато сте дебютирали, и същите ли са те днес?

    Точката на съвпадение между драматурзите и режисьорите в пространствено-времевия континуум трае само миг. На мига трябва да викнеш на мига: „О, миг, поспри!“. Мигът ще се разсее за миг и ще го уловиш. Но само за миг. А после мигновено трябва да го пуснеш да отмине. Да пускаш мига да отминава е въпрос на щедрост. Задържането му в паметта е отговорност към историята и културата, но задържането му в ръцете е насилие над живота.

    Какво означава „родина“ в полето на драматургията?

    Неизбежна референтна зона.

    Имате ли определен и повтарящ се метод на работа с текста, докато все още репетирате „на маса“ с актьорите, а и преди това, докато сте напълно сам с пиесата? Или всеки път подходът е различен?

    Имам. Нарича се майевтика, т.е. акушерство. Индиректно е усвоен от Бащата на философията Сократ, чрез ипостасите Платон и Аристотел.

    Какво е да се работи с жив драматург, чиято пиеса поставяте и e възможно и да присъства на репетиционния процес? Това ви се е случвало не само с Едуард Олби, но и с Георги Тенев.

    Зависи от характера на драматурга. С едни е изпитание, с други – удоволствие, с трети — изпитание и удоволствие едновременно.

    Има ли значение дали един драматург пише на български, руски, английски, френски или какъвто и да е друг език?

    Да. Езикът винаги е негова родина.

    Какви съвети бихте дали на младите драматурзи?

    Ценни.

  • Лаборатория за писане на пиеси 2016-2017
  •   

    В Лаборатория за писане на пиеси номинираните автори работят, дискутират и редактират представените от тях текстове с изявен автор в областта на драматургията и театъра. Те ще бъдат и приобщени към живота на университета с участия в съпътстващи инициативи на НБУ от календара на Конкурса (лекции, семинари, дискусии), свързани с темата му за съответната година.

    - - -

    Първият водещ на Лабораторията е Боян Папазов. Той е драматург, сценарист, белетрист и е част от съвременната театрална класика на България. Според Виолета Дечева „в „Бая си на бълхите“, „Продавате ли демони?“ и „Бяс“ Боян Папазов провокира театъра ни да търси своя език, своя начин да мисли българския опит като част от глобалния свят, като част от сложни идентификационни проблеми в културата на съвременна Европа, а не в изтърканите регионални аршини на чергите, мускалите, киселото мляко и жалбите за бедност.“

    - - -

    Кадри от "Лабораторията" и отзиви и материали за нея - във вестник "Култура" и в платформата Teatralnow!

     



     

     

    А за Никола Вандов „тази своеобразна „трилогия“ е връх в драмописането на своя автор и завоевание в драматургията ни – без прецедент в нашата традиция. Пиесите са впечатляващ по замисъла им и по постигнатата художествена сила драматургичен проект, един от най-успешните за последните 15 години… И трите пиеси на Боян Папазов се занимават с „бяс“-а балкански, който владее хората – социално и етнически травмирани, исторически и битово обременени, но съхраняващи все още нещо жизнено в устойчивостта си под ветровете на историята, едновременно любопитни и жестоки, познаващи човеколюбието и покаянието, но и садистичното равнодуши.“

     

    Крикор Азарян припомня, че „пиесата „Продавате ли демони?“ на първо място е пиеса за различията между хората и конфликтите, произтичащи от това. Иначе в основата на пиесата стои една невероятна чувствена любов. Разбира се, като всяка история, където има любов, има и омраза, има Капулети и Монтеки. Оттук се ражда и криминалният план на пиесата. За мен текстът е населен с много ярки образи. Освен това в него има една тема, към която както аз, така и авторът Боян Папазов сме много чувствителни. Това е темата за видимото и невидимото в нашия живот.“

     

    Друг режисьор, Маргарита Младенова, споделя, че „когато преди две години Боян Папазов ми даде пиесата си „Рицар на Светия Дух“, изпитах тъмно вълнение; приех идеята му Духът на убития да се завърне тук, за да прости на убийците си като най-точното проявление на Алековата същност; припознах в делира на Фильо образа на големия делир, в който се мята българският живот без памет – за разлика между лъжа и истина, добро и зло, градене и събаряне, напред и назад, подем и падение. И от който единствено и само Духът наш насъщен може да ни изведе. Да ни върне чувството за смисъл.“

     

    Боян Папазов Боян Папазов е сценарист, режисьор и драматург. Завършва специалност кинодраматургия и висши режисьорски курсове в Държавния институт по кинематография в Москва. Редактор във филмови студия „Бояна“ (1971-1983), хоноруван преподавател по кинодраматургия във ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“ (1978-1982), бил е драматург на свободна практика (1983-1987) и кинодраматург в Студия за игрални филми „Бояна“ (1987-1990). Депутат във Великото Народно събрание (1990-1991) и и културен аташе в САЩ. Драматург в Театър „Българска армия” (юни 2004 – октомври 2010). Член е на Сдружение на българските писатели и на Асоциация на българските кино и телевизионни режисьори. Сценарист на филмите „Всичко е любов“ (1978), „Дом за нежни души“ (1980), „Една жена на 33“ (1982), „Моето мъничко нищо”(2007). Автор на пиесите „Да отвориш рана“ (1976), „Надежда Сляпата“ (1978), „Бая си на бълхите“ (1999), „Продавате ли демони?”(“Demon Sale”) (2003), “Бяс” (2005), „Рицар на Светия Дух” (2007), „Бясна, кривогледа и лакома“ (2013), „Любовен бестиарий” (2012-2016). Режисьор е и на множество документални филми. Носител е на награди „Икар“, „Аскеер“, „Иван Радоев“, на специалната награда на журито от филмов фестивал в Локарно, Швейцария. Участва в Биенале „Нова Европейска драма“, Бон, Германия, юни 2002.