Конкурс за нова пиеса на Нов български университет
Поредицата с пиеси на конкурса
- Пиеси за СВОБОДАТА 2021
Сборник „Пиеси за свободата“
- Пиеси за ПАРИТЕ 2020
Сборник „Пиеси за парите“
- Пиеси за ТАЙНИТЕ 2019
Представяне на сборника „Пиеси за тайните“
3 декември 2019 в 17:30 ч. в Център за книгата на Нов български университет
Водещ: Георги Тенев
Видео от представянето на сборника, можете да видите тук.
В третото издание на Конкурса за нова пиеса на НБУ се включиха 78 български творци, които представиха свои текстове по тазгодишната тема на конкурса – „Тайните“. От тях академичното жури на конкурса с председател проф. Виолета Дечева отличи следните шест творби, които ще бъдат включени в сборника "Пиеси за тайните":. „Свлачище“ на Васил Балев
. „Отровена пиеса за той и тя“ на Димитър Бочев
. „Астероид 35 111“ на Галина Георгиева
. „Цугцванг“ на Николай Гундеров
. „Добролюб“ на Лило Петров
. „Шест“ на Таня Шахова
Снимки: Косьо Хаджигенчев
- Пиеси за СПРАВЕДЛИВОСТТА 2017
ПРЕМИЕРА НА СБОРНИКЪТ „ПИЕСИ ЗА СПРАВЕДЛИВОСТТА“
В РАМКИТЕ НА ПРАЗНИЦИ НА ИЗКУСТВАТА - АПОЛОНИЯ 2017
Градска художествена галерия – Созопол, ул. „Кирил и Методий“ 78
Организатори:
Празници на изкуствата - Аполония 2017
Нов български университет
Водещи:
доц. д-р Веселин Методиев (член на Настоятелството на НБУ), проф. Михаил Неделчев (член на журито на конкурса), и гл. ас. д-р Георги Гочев (член на журито на конкурса).Излезе от печат сборникът „Пиеси за справедливостта“ (Издателство на НБУ, 2017 г.), съдържащ шестте пиеси, номинирани в първото издание на Конкурс за нова пиеса на НБУ/2017 г. Изданието включва пиесите: „Играч“ на Владо Трифонов; „Роден край“ на Георги Тенев; „Пиеса за телевизора“ на Иван Димитров; „72“ на Нели Лишковска; „Аз, змеят“ на Петя Башева; както и спечелилата първото издание на конкурса пиеса „Изход“ на Йоана Мирчева. Сборникът е с предговори от проф. д-р Виолета Дечева, председател на журито на конкурса, и драматурга Боян Папазов – първият водещ на т.нар. Лаборатория за писане на пиеси: една нова за българската театрална среда инициатива, даваща възможност на авторите да усъвършенстват своите текстове.
Демонстриращи различни жанрови подходи и стил (от фарса и пародията през фолклорната идилия, до криминалната драма), шестте пиеси са обединени около обща тема – справедливостта. Нещо повече, всяка от тези пиеси третира справедливостта с оглед на българския живот тук и сега. Със средствата на драматургията откриваме представени както епизодични образи от медиите – напр. „ловеца на бежанци“ (в „72“ на Нели Лишковска), така и вече митологизирани образи – напр. „геополитическият играч“ (в „Играчът“ на Владо Трифонов). Ако се прочете и като един вид социология на българския живот, сборникът представлява особено свидетелство за образите и ситуациите, в които днес търсим справедливостта.
Но кое е собствено новото, което може да ни се каже единствено с езика на драматургията? Представяйки ситуация с конфликт, една пиеса по темата „справедливост“ непременно посочва и възможните решения на този конфликт. Точно тук включените в сборника пиеси ни казват нещо изключително важно, което сякаш не можем да чуем другаде: че от една страна, днешните общности нямат ресурс сами да разрешават конфликтите, които възникват в тях, а от друга страна, няма и достатъчно силна външна инстанция – държава, бог, морал, които да сторят това. Отворен финал, отложена справедливост, липсваща поанта – това не е просто либерално отношение към зрителя, а нещо, като че ли грабнато направо от съвременния живот.
Оттук и възможността тези пиеси да се прочетат и поставят на сцена критически. Те засягат теми, към които зрителят и читателят не може да остане безразличен. Това е и основната причина такъв тип конкурс да се появи именно в университет – защото университетът, освен образователен център, трябва да бъде и център, от който се формира критическо мислене за съвременния живот. Свързването на университетската задача – да формира знание и критическо мислене – със собствено театралната задача – да представя възможното развитие на конфликтните ситуации в едно общество, е уникално за българския, а и за европейския културен контекст. Неслучайно в първото издание на конкурса постъпилите пиеси са 85.- Пиеси за РОДИНАТА 2018
В Центъра за книгата в Нов български университет се състоя представяне на „Пиеси за родината“ с участието на проф. Виолета Дечева и режисьора Явор Гърдев и на Таня Шахова, Юлиана Сайска и членове на журито - доц. Снежина Петрова, гл. ас. д-р Владимир Маринов, гл. ас. д-р Георги Гочев. Това е вторият сборник след първото издание на Конкурс за нова пиеса през 2017 г. – тогава с тема „Справедливостта“. Съставител е проф. Дечева, а авторите и пиесите са:
. Ясен Василев - „Исмаил“;
. Таня Шахова - „Пет“;
. Валентина Щайн - „Майка“;
. Магда Борисова - „Експедицията“
. Лора Шварц - „Пиеса с три сестри без Чехов, но с чайка“.
Темата на втория конкурс беше „Родината“. Идеята е „да се обръщаме към невралгични за нашето общество теми чрез търсенето на нова драматургична, респективно сценична гледна точка към тяхното изразяване.“
Първият етап на третото издание на конкурса приключи вчера, като обявената тема е „Тайните“. Постоянното жури с председател проф. Виолета Дечева, д.н., гл.ас. д-р Владимир Маринов, гл. ас. д-р Георги Гочев, проф. Михаил Неделчев, доц. Пламен Дойнов, д.н., проф. д-р Светла Христова и доц. Снежина Петрова номинира най-добрите от получените пиеси, като авторите ще имат възможност да участват в Лаборатория за пиеси под ръководството на Валентин Ганев и унгарския драматург Жолт Пожгаи.
В рамките на Софийски международен литературен фестивал на 15 декември 2018 г. от 13 часа в Мраморно фоайе на НДК се състоя дискусията "Говорим за българската драматургия: "Пиеси за родината" или за трудните отношения между българската театрална сцена и българските автори на пиеси". Неин водещ беше проф. Виолета Дечева и участваха aвторите в сборника с пиеси и представители на журито на Конкурс за нова пиеса. споделяме думите за нея от страницата на фестивала: "За българската драматургия, за пиеси за родината и за трудните отношения между българската театрална сцена и българските автори на пиеси разговаряха Виолета Дечева, Боян Папазов, Пламен Дойнов и Михаил Неделчев. Виолета Дечева започна ударно дебата с директния въпрос защо, според присъстващите, съвременните български пиеси често нямат втора постановка. За Пламен Дойнов най-добрите авторски текстове имат потенциал, но причините да не се поставят стоят извън текста и драматурзите. Според него, нови текстове непрекъснато се пишат и поставят поради няколко причини - заради възможностите за субсидия и номинации за награди само за нови текстове и постановки; друга причина е, че след много добра първа постановка и награди – рискът на втората постановка е съпроводен със страх и съмнения заради качествени сравнения. За Виолета Дечева са нужни повече смелост в пиесите и постановките, но, за жалост, има трайно предпочитание към лоша или посредствена чуждестранна драматургия, най-вече булевардна, за Дечева е скъсана една нишка с драматургичното минало, мяра и качество. Дечева припомни, че пиесите не се издават, малко са поставяни, няма втора постановка и на драматургията и на драматурзите се гледа като на рядък и изчезващ куриозен вид. За Неделчев това донякъде се обяснява и с нагласата към работа с пиеси, тъй като на тях се гледа само като на материал и основа, т.е. ресурс за свободна манипулация, докато, все пак, драматургичният текст е завършен и цялостен и сам по себе си. Дечева също припомни и че няма традиция в публикуването на пиесите на хартия и е по-скоро изключение, отколкото норма, при това не само защото е издателски риск. Пламен Дойнов е убеден, че са необходими постоянни и всекидневни грижи и усилия за драматургичната среда, да бъде насищана тя с текстове и разговори. Боян Папазов беше категоричен, че е нужен само и единствено театрален преврат, който да се извърши в три-четири стъпки: настоящето поколение драматурзи и режисьори да вземе властта в театрите като във всеки театър има пишещ драматург на щат; във всеки театър и във всеки сезон да се поставят съвременни български пиеси; драматурзи да станат директори на театрите, защото повечето са еднокнижници като министър-председателя на държавата. Всичко друго, според Боян Папазов, са приказки. Михаил Неделчев единствено припомни, че всеки подобен манифест изисква общност - манифестът е успешен, когато се прилага на практика."
