Конкурс за нова пиеса на Нов български университет

СВОБОДАТА 

“Точно темата за свободата, предполага истинска свобода за разгръщането на интересни истории на сцената. Защо така? Защото днес, не само у нас, а и навсякъде - и в контекста на прословутата пандемия, и в контекста на протестите, които са обхванали част от България, всъщност тази тема е много сериозно проблематизирана. Ние вярваме, че тя не е само очевидна тема, около нея има много спорове и най-съществените за мен са свързани с това, може ли свободата да бъде свобода сама за себе си? Аз съм привърженик на една теза, която е поне от протестите на солидарност от 80-те години, че няма свобода без солидарност. Възможна ли е свобода без солидарност? За мен не е възможна.
(....)
Има едно, може би най-знаменитото тристишие, без да е хайку, слава Богу. В българската поезия на Атанас Далчев, което се казва „Надпис“ и което се е врязало завинаги в паметта ми:

”Всички, паднали за свободата
дето и да е, са наши братя —
пак по кръв, но само че пролята.“

Имаме толкова различни посоки на осмислянето на свободата, толкова много истории могат да бъдат разказни както исторически, така и от история на съвременността, че искрено се надяваме да прочетем пак, около не повече от 40 пиеси, за да можем действително да вникнем в тях, защото иначе 80-90 е нечовешко.”

проф. д.н. Пламен Дойнов

Думи на проф. Неделчев за Конкурс за нова пиеса 20/21 на Нов български университет на тема „Свободата“ може да видите ТУК!

ПАРИТЕ

Парите са средство за разплащане, но и метафора, около която се организира по сложен начин съществуването, общността, взаимоотношенията, културата. Те са предмет или фетиш, но са и символ, мит, приказка. Те са благо или зло, но също и власт, мечта, страст или проклятие. Дълго са материални и видими – направени от метали или от хартия. Но вече са и невидими – дигиталната ера създаде нови средства за размяна.

Парите са обект на осмисляне от философията, икономиката, религията, науката, изкуствата. Където става дума за пари, става дума за етика, политика и идеи.

Следвайки парите се създават пространства, откриват се континенти, създават се институции, професионални сфери. Професии на умствения труд, които са извън икономиката на пръв поглед, са възможни само в пазарно стопанство според Георг Зимел и неговата “Философия на парите”.  

Парите са тема, която неизменно отваря големите въпроси за вярата, идеите, ценностите, за благоденствието и щастието.Те са ценностен регулатив на модерния свят със своето присъствие, а в някои утопии - със своето отсъствие. Не разумът, а парите различават човека от животното, твърди Гъртруд Стайн.

Парите са тема, която провокира мисленето в различните перспективи на живеенето: митологични, религиозни, икономически, политически, исторически, философски, социологически, антропологически и т.н. Тя е сред централните теми на изкуството във всичките му жанрови разновидности.

С тази тема, която бележи всички сфери на битието по различен начин в различните цивилизации и епохи, провокираме драматурзите към създаването на персонажи, сюжети или картини, които биха показали на сцената по неочакван начин съществуването в съвременния свят.

ТАЙНИТЕ 

Тайните са многозначен феномен. Породени от недоверие, те ни свързват повече от най-голямото доверие. Същевременно нищо не може да ни разедини така, както спорът за желанието, а и за правото да имаме тайни. Използваме ги за упражняване на репресия, но и за игра. Няма диктатура без тайни. Но няма и човешка игра без тайни. Бяло петно или маска, тайната може да превърне всеки човек в актьор – в някой, който съзнателно или несъзнателно играе друг. Не можем да си представим Едип без неговата тайна. Не можем да си представим театъра без играта на скриване-и-откриване, на маскиране-и-разбулване, на търсене-и-узнаване.

Тайните са свързани и с личните и с обществени ни сюжети. Именно тайните са онова, около което най-често се пише историята на отделния човек или на обществената група. Те са в основата на решимите и но и на нерешимите конфликти. Затова и тема като тайните е предизвикателство колкото към възможностите на драматурзите да съставят интригуващи сюжети, толкова и към способността им да мислят истината - личната и обществената. Тя отваря въпроса за нещата, които могат да се казват, и за тези, които не могат.

Защото където драматургията отваря разговора за тайните и тяхното тълкуване, там тя винаги отваря и голямата тема за истината.

С избора на темата тайните  журито на Конкурса за нова пиеса  следва идеята на НБУ да провокира интереса на драматурзите към съществени за човешкото битие теми и така е естествено продължение на двете предишни теми на конкурса – справедливостта и родината.

РОДИНАТА 

Родината, родът, родният дом, родното са думи, които продължават да определят съществена част от идентичността на човека в съвременния свят. Събитията през последните години, както в Европа, така и в света, все по-настойчиво ни карат да се обърнем към преосмислянето на тази част от своята идентичност (лична и колективна), както и на символите, сюжетите, героите, с които я свързваме.

В българската култура представянето на Родината в текстове, визия или музика има дълга и богата традиция. Тя винаги обаче показва как си представяме самите себе си и света, себе си в обществото, в което живеем. Очакваме новите драматургични творби да дадат израз на тази представа, мислейки съвременния свят най-вече от универсална гледна точка, но също и от най-неочаквани перспективи, включително и иронични.

С обявяването на Конкурс за нова пиеса ’2018 на тема Родината следваме идеята на конкурса да се обръщаме към невралгични за нашето общество теми чрез търсенето на нова драматургична, респективно сценична гледна точка към тяхното изразяване.

СПРАВЕДЛИВОСТТА

Идеята за справедливост е един от главните ориентири на човешкото действие и същевременно един от най-светлите идеали, според който се устройват отношенията в човешките общности. Няма човешка общност, която в хода на своето историческо съществуване да не формира някакво разбиране за справедливост. Наред с това едва ли може да се намери малко или много социализиран човек, който да няма чувство за справедливост. Това чувство се обажда у нас с особена сила, когато изпитаме върху себе си несправедливост или когато станем свидетели на несправедливост. Реакциите на несправедливостите са най-непосредственият начин, по който идеята за справедливост определя живота ни.

Понятието „справедливост“ задава общата мяра, спрямо която се оценява стойността на нашите решения, действия и дейности и резултатите от тях. Ето защо тя има място във всички основни сфери на живота и има множество разнообразни проявления. Говорим за морална, правна, икономическа, политическа, образователна и пр. справедливост. Във всички свои проявления справедливостта предполага формулирането и обосноваването на критерии. Тъй като формулирането на критерии за справедливост е една от най-трудните теоретични и практически задачи, съществуват различни разбирания за справедливост, а животът ни е пронизан от спорове и конфликти между тях. Тези конфликти на справедливостта се преживяват от хората и човешките общности по особено интензивен, а понякога и по много болезнен начин.

Имайки предвид важността на справедливостта като общочовешки проблем и силата, с която този проблем вълнува хората днес в България, ние предлагаме темата „Справедливостта“ като тема на първото издание на Конкурса за нова пиеса за 2016 г.