facebook

Конкурс за нова пиеса на Нов български университет

1001 Тайни

С обявяването на Конкурс за нова пиеса’2019 на тема Тайните следваме идеята на конкурса да се обръщаме към невралгични за нашето общество теми чрез търсенето на нова драматургична, респективно сценична, гледна точка към тях!

И ви предлагаме различни гледни точки към темата с музика, хуманитаристика, визуални изкуства, кино и театър!



Според Ювал Ноа Харари, един от най-популярните съвременни историци, тайната за адаптирането към бъдещите промени в обществото, свързани с автоматизация и изкуствен интелект, са емоционална гъвкавост, която да позволява постоянното преоткриване и развитие на умения и знания, както и необходимостта от себепознание, за да не попадне човек в предстоящите виртуални капани.

Фокусът на статията не дълбае в конспиративната загадка кой е Шекспир, а обръща внимание върху природата на Елизабетинския театър и факта, че той е бил във висока степен съвместна работа, изградена на колаборация и сътрудничество и Шекспир не е писал (напълно) сам пиесите си.

ХАМЛЕТ

Не туй, което казвам ви. Напротив,
легнете със шопара си и нека
той щипе ви и нарече „мишленце“
и срещу две целувки дебелашки
и малко сластен гъдел зад врата
издайте му, че аз не съм побъркан,
а само се преструвам! Нека знае!
Нима възможно е една кралица
да скрие от един подобен прилеп,
котак, жабок такава ценна тайна!
Напротив, вий напук на всеки разум
и предпазливост точно повторете
историята за оназ маймуна,
която с клетката се изкачила
на покрива. Пуснете, нека литнат
в небето птиците, а вие влезте
след туй във клетката и си строшете
гръбнака долу!

КРАЛИЦАТА

Повярвай, щом словата са от дъх,
а пък дъхът е от живот, аз няма
да ти издъхна тайната пред други,
дорде съм жива!

Уилям Шекспир, "Хамлет" 
(в превод на Валери Петров)




Тайни, неизвестни и неочаквани факти, свързани с Шекспир. От това, че Моцарт е искал да напише опера по "Бурята" до това, че Екатерина Велика е превела "Веселите уиндзорки".

Никълъс Хайтнър, директор на Кралския национален театър на Великобритания (2003-2015), разказва за тайните на най-престижната театрална институция в Обединеното кралство.

Дузина тайни или открити съвети за млади драматурзи, идващи директно от Роял Корт Тиътър в Лондон и курсовете по драматургия там.

Тайната на театралната режисура в Англия е, че се нуждаеш от втора работа, за да можеш да си позволиш да си режисьор.

Някои от тайните, които известни музиканти, се опитват да скрият - не са автори на песните си; публичните им персони са маски; музикалните компании сами купуват изданията си, за да попаднат в класациите; автобусите им, по време на турнета, са често спирани за наркотици от полицията; музиката им е почти напълно създадена според формули и правила.

Фактите зад куриозни тайни в картини на Пикасо, Леонардо, ван Гог, Рембранд, Дега, Микеланджело и Дали.





Думите, които ще ти кажа, са узрели в чашката на мака.
Думите, които ще ми кажеш, гледай котка да не ги открадне!
Думите, които ще си кажем, нека пеперудите не чуят, 
че по тях ще литнат и тогава ще ги търсим дълго сред крилете!
Думите, които премълчахме, ще превърнат нощите ни в тайна
и навярно никой смъртен няма двама с тебе да ни разгадае.

Маргарит Минков


ХАИМ
Ние тайни от години нямаме… Караме одеве Таничка да ни разкаже за оня там, оная история… тя не иска. Какви смехове са били тука. Сега само седим… И табла не ни се играе вече.

КОСТАДИН
Нали играхме на табла?

ЮСУФ
Кой падна?

ХАИМ
Костадине, и ти си падал.

ТАНИЧКА
Не иска да каже Юсуф. И правилно. Това е тайна. Ех, да можех сега да си имам една тайна…

АРТАКИ
На мене ми се доспа.

Иван Радоев, из "Чудо"

Принцът на поетите твърди по принцип

Всичко ненаписано е нечетливо.
Аз събирам подписи от неграмотни
думи, за да потвърдя и безсловесно,
че от знатно потекло е мойта тайна.
Свързал се със слънцето чрез слънчогледа,
не държа на уловимото с уловка,
а на полета на птицата без птица.

Празният ковчег на слога е погребан.
Може би с къртичини ще се повдигне
самочувствието ми изпод земята.
Мокро, от дъжда не се бои прането,
а остава си нагънато на преспи
и ако сред пек от юг и студ от север
съществителното в миг се разглаголи,
в тишината на горите тилилейски
не ми мърда палмата на първенството!

Николай Кънчев

Простакът ако се излага в чужбина, не издава ли държавна тайна?

Радой Ралин

Следенето в тази книга е тотален феномен: то не спира при тайните служби. Ще обобщя в една разгърната метафора от самото начало онова, което възнамерявам да кажа: следенето в тази книга е мобилен, невидимо прикрепен към самия теб Паноптикум. Ако Паноптикумът на Бентъм и Фуко е затвор, пространство, в което ти си изолиран и което е напълно прозрачно за погледа на властта (тя те вижда винаги, ти не я виждаш и не знаеш кога те гледа), то социалистическият му вариант е съществено нововъведение: затворът – тайна видимост, вече не е статичен и малък, той се придвижва заедно с теб. Навсякъде и винаги. От спомените на Бранев лесно може да се направи колаж от примери за тази мобилна всеобхватност: тайният поглед на властта пише наклонено заедно с тебе в ученическите тетрадки или слуша тайните сигнали на ББС в ученическата музика, той присъства на първата ти любовна среща и марширува до теб на казармения плац, придружава те в службата и тоалетната на службата, чете заедно с теб „Плешивата певица“ на Йонеско и не забравя да я запише на магнетофон, седи до теб в купето на влака, наблюдава случайните ти запознанства там и следи внимателно какви глупости ще извършиш; чете картичките, които ти дори не получаваш, тича запъхтяно след теб по стълбите в непознати кооперации, записва си педантично лекомислените ти дрънканици пред познати и непознати, трака заедно с теб пишещата ти машина и пише твоя сценарий, прави подлости или малки геройства заедно с тебе.

Александър Кьосев за книгата "Следеният човек" на Веселин Бранев

Самота

Да си самотен в този град, 
където всичко е нетрайно, 
където хората дружат 
без искреност, без скръб, без тайна,

където сградите стоят 
и в тъмнината бдят и слушат - 
това е най-страхотният, 
необясним, убийствен ужас.

Трамваите по мен реват, 
от релсите излизат, гонят. 
На всеки светъл кръстопът 
блести зелената им броня.

Автомобилите в нощта 
летят, фучат, хипнотизират. 
И на широкия площад 
локалите са алчно зинали.

Какво изгубих на света? 
Приятели? Другар? Любима? 
О, истинската самота 
понявга е необяснима!

Дано не дойде този ден, 
когато сам не ще изтрая 
и ще се спъна изтощен 
пред колелата на трамвая.

Александър Геров

Другоселецът остана сам. Нито имаше кой, нито можеше някой да му помогне. Той клекна до падналия кон. После седна, взе главата му и я тури на коленете си. Гледаше го едно око голямо, препълнено с мъка и вътре в него светеха лъчите на звездите.

Йордан Йовков, "Другоселец"

- Джон, погледни ме, ти виждаш, очите ти са отворени! Аз съм вече твой двойник, твое неразличимо подобие. Ти дойде от Америка, за да ми разкриеш неразгадаемата тайна на превъплъщението и да прелееш безсмъртния си дух в моето човешко тяло. Благодаря ти, Джон. Едва сега разбирам какво значи да станеш автомат и да пробудиш у себе си съзнанието, че нашият американски век принадлежи на стандартните хора! Роботи! Събирайте се за великия кръстоносен поход. който носи гибел на стария свят!
Братя! Дигнете ръце и бъдете готови да разпалите благородния си гняв със сините копчета на разрушението! Златната птица на щастието ще ни води като библейския гълъб!
- Интересна история - рече асистентът на своя професор, като затвори малката зелена тетрадка. - Е, и какво стана после с вашия пациент?
- Златната птица на щастието - усмихна се професорът - заведе моя пациент безспорно в лудницата. Той разбил витрината на един магазин за детски играчки и почнал да събира оттам куклите, които според думите му били "деца на роботи". След тая именно случка той бе доведен в моето отделение. Любопитно е да узнаете тук една малка подробност. При обиска в къщата на болния действително бе намерен един счупен железен робот заедно с тая тетрадка, която представя нещо като дневник. Изглежда, че нещастникът наистина е преживял някакво твърде силно сътресение, за да стигне до нелепата мисъл, че се е превърнал в автомат.
- Каква абсурдна фикс-идея! - промълви асистентът.
- Да-а-а, циркулярна деконституция, маниакално депресивно състояние - отвърна на себе си професорът и се загледа през прозореца.

Светослав Минков, из "Човекът, който дойде от Америка" (1932)

Той вижда така себе си, отделен от своето тяло; някакъв въпрос, облечен в тайна и изтъкан от неговото собствено съществувание, се излъчва през тръпките на съзнанието му и завлича в насветлена бездна едно далечно и неясно ехо от преживелици. Тогава отведнъж една чиста наслада свива гърлото му, тялото му сякаш става прозрачно - тъмночервен облак в сини мъгли, - а отгоре една нова мисъл чертае в остри йероглифи магията на дълго очакваното чудо. Ето, звездите се изсипват ниско върху покривите на къщите и се сплитат в сребърни мрежи - той вижда тяхната вечност в безкрайно малко време от движение, сам вихър и хаос, нажежен сред черния покой на Нищото. Той е златна струна, върху която се люлее светът, обтегната нишка, през която се търкаля пространството в устрем към безкрая - вечна права линия: накъде? През душата му с писък се носят остри въпроси и пронизват тъмите на неговата вечна мъка. Нечие лоно се разкрива - нощта отваря своята бездна и през нея се развихря движение: колела, уголемяващи се квадрати, накъдрени жици светлина. Ах, радост, радост - и още малко, още една съвсем малка и непотребна частица време: тръпките на страшното очакване да се извърши онова, което не знаем. Чудото. Тайната. Всичко...

Чавдар Мутафов, из "Дилетант"




Огледалото

На Леда Тасева

Ето едно лице. Какво значи точно то?
Това е моето лице, лицето ми в огледалото.
Пораздърпано е,
от толкова привличания.

Лице като лице: и грехове се натрупаха,
и невинност остана.
Нищо особено, жажда понякога
да изтичаш срещу вятъра на справедливостта.

Лице като лице. Преходността го е поизнервила,
постоянно му закрива с косите си гледката.
По едно време ми се струваше,
че носи на устните си тайна.

А то какво било: че нищо
не е докрай самото то. Лица в огледало.
Тъкмо като за играещите същества,
за съществата, изиграващи живота си.

Екатерина Йосифова

Нощна усмивка

Едва потрепва на деня кибритената клечка.
И циганският здрач в леса оформи свойта мечка!

Смален - стъменият ни двор е като храст в саксия. 
Гълчи съседката - гласът й идва от фуния.

Акустиката на бита отдавна сякаш чака: 
загони миши екове в капаните на мрака.

Прозяващият се съсед нощта оповестява. 
Като египетско писмо светулка прелетява.

Светът е черен и голям в това безкрайно черно. 
И черният просторен лай доказва, че е верно.

А древногръцкото небе от митове трепери. 
Оптично разкроих за миг Венера в две Венери.

Усмивката ми се таи, но не остава в тайна -
В нощта попива и след миг е нощна и безкрайна...

Иван Теофилов


Сега е твърде късно. Сбогом.
(Защото много те обичам!)
Но няма в страст да те обкича.
(Аз избледнял съм. Твърде много.)
Сега е вече късно. Всичко.
Денят. Нощта. И аз. И ти.
И закъснялата усмивка,
разляна в скръб из вазите
на твоя взор...

Безплодна вечер!
Сърцето ми не чака тайна.
(Аз или тази бледна вечер -
но бледнината е безкрайна!)
Разбирам. Зная. Няма тайна.
Сега е твърде късно вече.

Гео Милев



Селекция от неочаквани и куриозни тайни - от френска светска дама, затворена четвърт век на таван в имение до операцията, извършена върху сестрата на Джон Ф. Кенеди.




Тайна

Старият плод каза нещо
на плодовете до него.
И те започнаха да гният.

Борис Христов


Йероглифът се появи неочаквано, сякаш бе паднал от небето, или бе изникнал от земята, най-активните веднага се струпаха около него, за да видят като каква ли ще е тая загадка, но спазваха известно почтително разстояние. Някои предполагаха, че е летателен апарат, дошъл от другите светове, но това предположение бе отхвърлено много скоро, защото никъде не се виждаше нито мотор, нито антена, или пък подобие на врата. Един се престраши и отиде, та почука на йероглифа, но той не издаде никакъв звук, а и никой не се обади на почукването. Не беше и звяр, щото ни дишаше, ни имаше сърцебиене.

Ама, че странна работа! — казаха най-активните и се запретнаха да разберат какво всъщност представлява това чудо. Те го пилиха с пили, опитаха да го режат с бичкия, на два пъти го взривяваха с каменарски барут, запалиха огън в основата му, но йероглифът нито се пилеше, нито можеше да се реже с бичкия, не гореше и не се взривяваше. На едного му хрумна да се покачи на върха и да го изследва педя по педя и, макар че другите го предупреждаваха да не се качва, щото може да се подхлъзне и да се пребие, той не ги чу, а се качи на върха, позхлъзна се отгоре и се преби. Чак тогава нашите се сетиха, че йероглифът не е нито летателен апарат, нито звяр, нито предмет за взривяване, а е йероглиф, който трябва да бъде разчетен.

И седнахме ние, най-активните, да разчитаме йероглифа — това беше през лятото — устата ни пресъхна да го разчитаме, а и мнозина слънчасаха от горещините, но ние не се отказвахме, защото знаехме, че много тайни са скрити в него. Подир лятото дойде есента, заваляха кротките дъждове, ние стояхме мокри до кости под кротките дъждове и все разчитахме йероглифа. После пък заваля сняг, стана студено, появиха се страшни виелици, но никой не мръдна от мястото си. Цяла зима разчитахме йероглифа, ушите ни измръзнаха сред фъртуните, но не отстъпихме и тъй дочакахме пролетта.

Едва през пролетта някои се сетиха, че йероглифът е обърнат наопаки и сме загубили сума време да го четем наопаки. Ама че сме глупаци! — казахме ние и се заловихме тогава да го обърнем, та да го изправим на крака и да можем да го разчетем правилно. Много работа падна, докато поставим йероглифа на крака, но учудването ни беше безкрайно, когато видяхме, че макар и изправен на крака, той пак си оставаше йероглиф.

Трудно е да си представите в какво глупаво положение изпаднахме тогава всички ние, дето цяла година батисахме да разчетем един йероглиф. Той до такава степен се бе врязал в съзнанието ни, че каквото и да погледнехме, почна да ни се струва, че е йероглиф. Един от нашите дори стигна до крайност и почна да твърди навсякъде, че вместо с жена си нощем спи с йероглиф. Друг един разправяше, че вместо крави, впрягал два йероглифа и с тях орял нивата си, а негов съсед затвори в кочината си йероглиф и почна да го угоява за Коледа. И имаше хора, дето преди си оплакваха, че печките им не горят хубаво, че комините им не са добре направени, затуй на мястото на комините туриха йероглифи и печките почнаха да горят като луди. А на едного хрумна вместо дърва да тури йероглиф в печката си и твърдеше, че през цялата зима топлил къщата само с тоя йероглиф. Нашите хора постепенно взеха да се женят за йероглифи, да раждат йероглифи. Щом наближеше коситба, отиваха в ливадите да косят йероглифи и на реката вместо мост, туриха йероглиф, за да може да се минава по него.

Тъй, прониквайки в тайните на йероглифа, ние превърнахме всичко около нас в йероглифи и видяхме една сутрин как вместо слънцето, от изток се показа един светъл йероглиф и започна да пъпли бавно по небето. Ахай! — извикахме ние и тръгнахме към изгрева, но тогава ни серщна председателят Мао и ни каза, че не бива да четем повече йероглифа, защото човек, колкото повече чете, толкова повече оглупява. Ние се огледахме и нямате представа колко голямо беше учудването ни, когато всеки, вместо да види хунвейбин до себе си, видя по един йероглиф. Върнахме се и въодушевени от идеята на Мао, изкопахме една огромна яма, бутнахме йероглифа в нея, затрупахме го и турихме отгоре следния предупредителен надпис към поколенията: „Човек колкото повече чете един йероглиф, толкова повече оглупява и става на йероглиф.“

Дай, боже, дано бъдещите поколения не бъдат любопитни като нас, та да седнат да разчитат йероглифа!

"Йероглиф", Йордан Радичков

Поход на свободата

Не е имало,
няма да има
от това по-велико знамение:
Свободата крачи заканително,
статуите си самичка разрушава,
поругава всички свои символи.
Треперете, ако Свободата каже:
"Няма нужда от статуи,
няма нужда от символи -
съществувам самата Аз!"
В този миг над вас ще пламне въздухът,
камъкът ще пламне
и желязото.
И ще пламнат частните ви библии. - 
Ще горят пророческите редове,
без да подозират, че се сбъдват
мрачните им предсказания...

Дълго време след това ще бъде тихо.

В мъртвите води на океана
един континент ще потъне.
Друг континент ще изплава.
И ще ни стане ясна тайната на Атлантида.

Константин Павлов



Заглавието на книгата на лорд Беттел „Последната тайна“ е извлечено от следния пасаж от „АРХИПЕЛАГ ГУЛАГ“ на Александър Солженицин: „Изненадващо е, че на Запад, където политически тайни не могат да бъдат укривани дълго време, тъй като те неизбежно биват отпечатвани или разкривани, тайната на ТОЗИ особен акт на предателство е била много добре и внимателно укривана от британското и американското правителства. Това наистина е последната тайна, или една от последните тайни на Втората световна война. Срещайки често тези хора по лагерите, аз не можех да повярвам, че обществото на Запад не знае нищо за действията на Западните правителства, за масовото предаване на обикновени руски хора на изтребление и смърт.“

Георги Марков, "Последната тайна"




Едно от най-интересните български стихотворения, посветени на тайната, е "Голямата земя" на Георги Рупчев.

1.

Беше голяма земя,
до която едвам се добрахме.
Още щом стъпихме там, хоризонтът изчезна.
Тук е, тогава си казахме, тук е - и спряхме,
и заличихме следите, преди да навлезем.

Повече бяхме,
все по-малко оставаме.
Често изчезва по някой, но нали за това бяхме тръгнали.
Най-напред с къси почивки, а после до капване
там вървяхме по тази празна голяма земя от безмълвие.

Всеки сам в своята тайна изчезва
и ние не питаме де се е дянал.
Всеки умира сам в себе си, колко пъти умира?
Още бродиме там -
още хора, но вече без сянка,
още бродещи, но неоставящи диря.

Тъй вървяхме
по тази празна земя на миражи
и един по един си избирахме място и мисия.
Откъде сме дошли, сме забравили даже,
а какви сме били, е опасно да мислим.

Все по-малко оставаме,
а не сме и очаквали инак.
Инак все повече ставаме,
а така и очаквахме.
Ние сме двойни, тройни, четворни, петорни -
каквито ни скимне
в тази празна, голяма, безмълвна земя,
където оставаме.

2.

Това е мястото,
избраното от мен безмълвно място.
Тук цялото небе безмълвно във пръстта се впива,
безмълвно облаците се изтягат по земята
и целият простор изпълнен е от мрака на тревите.

Оттегля се пространството
и изоставен в неговата тайна,
един след друг напускам себе си,
един след друг се връщам друг при мене.
По празната земя,
в безмълвието
другите отминаха и още отминават,
вглъбени в премълчаното,
в голямата земя вглъбени.

Тук аз извършвам
всички неми ритуали на забравата,
в които сам се посветих,
в които ме заклеха.
Тук,
от безмълвието призован,
безмълвието призовавам,
заклевам го
и вслушвам се в безмълвното му ехо.

Тъй затаява себе си светът, от който съм привлечен,
от притаените езици,
от глъхнещите знаци,
от жестовете, чийто смисъл заличен е вече
край сухо слънце, сухи клони и ръждиви камънаци.

Заклевам всички, тръгнали насам, да се загубят.

"За писането" на Стивън Кинг е четена от начинаещите писатели, от любителите на интересни истории, биографии или от любопитните да научат повече за тайните и занаята на писането. "...никой никога не ни питаше за езика. Питаха такива като Де Лило, Ъпдайк и Стайрън, но не и нас – авторите на бестселъри. Обаче и ние, простите драскачи, се интересуваме от езика по свой собствен скромен начин, и ние също упражняваме със страст занаята да пренасяме историите си върху хартия. Тази книга е опит да разкажа кратко и сбито как стигнах до това изкуство, какво научих междувременно за него и как се прави. Тя е за всекидневната работа – за езика."

Тайната на златното ключе в приключенията на Буратино, литературен "брат" на Пинокио, е, че зад зад нарисуваното огнище в къщата на татко Карло има театър! "И завесата се вдигна… Никой, дори татко Карло, никога не беше виждал толкова красиви декори. Сцената представляваше градина. Върху малки дръвчета със златни и сребърни листи пееха курдисани скорци, големи, колкото нокът. На едно дърво висеха ябълки, всяка от които беше не по-голяма от пшеничено зърно. Под дърветата се разхождаха пауни и като се повдигаха на пръсти, кълвяха ябълки. На една полянка подскачаха и се бореха с рогцата си две козлета, а във въздуха летяха пеперуди, които едва се забелязваха."



„Атлас на непознатото“ изпълва едновременно с удивление и жажда за пътешествия, като представя хиляди от най-тайните, любопитните и нетрадиционни дестинации на света. Това са природни чудеса – озарени от светулки пещери в Нова Зеландия или баобаб в Южна Африка, толкова голям, че във вътрешността му има бар, където спокойно могат да се разположат петнайсет души. Архитектурни чудеса като стъпаловидните кладенци в Индия, сякаш заимствани от гравюри на Морис Ешер. Или смайващи ритуали като прескачането на бебета в Испания, когато предрешени на дяволи мъже подскачат над редици от невръстни дечица. Да не говорим за Големия сталактитен орган във Вирджиния; за Вратата на ада – кратер в Туркменистан, който от 45 години бълва огън; за ковчезите, окачени на отвесна скала във Филипините; за чудатите костници в Италия или за механизма, предсказващ бури с помощ­та на пиявици, който до днес може да видите в Девън, Англия. По-скоро камера на чудесата, отколкото традиционен пътеводител, „Атлас на непознатото“ е посветен на изненадващото, непознатото, странното и загадъчното. С интригуващи описания, стотици снимки, оригинални графики и географски карти от всички региони на света, това е сайт (и книга, преведена на български), която може да започнете да четете от коя да е страница.

В популярното жанрово кино има поводи и причини, които придвижват действието. Това може да са различни цел, субект, обект, абстрактна или конкретна разнообразна мотивация. От малтийски сокол до куфарче,от което излиза жълта светлина. Общото е, че няма почти никакъв наратив, който да обяснява защо това „желание“ заслужава усилие, за да се осъществи. То сляпо, последователно и съдбоносно се развива и разгъва. Желанието остава неясно, почти толкова, колкото и неговият предмет. Видим е преходът, движението, процесът като такъв. В книгата с разговори на Трюфо с Хичкок, английският режисьор казва, че този претекст за развитие се нарича Макгъфин. „Моят най-добър Макгъфин – и под най-добър имам предвид най-празен, най-несъществуващ, най-нищожен – е този в „Север-северозапад“. Това е шпионски филм и единственият въпрос, поставен от сценария, е: „Какво търсят тези шпиони?“ По време на сцената на самолетната писта мъжът от ЦРУ обяснява всичко на Кари Грант, който го разпитва за персонажа на Джеймс Мейсън: „Какво прави той?“ Другият отговаря: „Да кажем, че е човек, който се занимава с внос-износ.“ – „Но какво продава?“ – „О… просто държавни тайни!“ Виждате, че тук сме свели Макгъфин до неговия най-чист израз: нищо.“ До тайна без покритие.

 „Градски детектив“ е подкаст за градските тайни и легенди на София и хората, които ги създават. Графити, подземия, Зона Б-5, софийското море, възможното гостуване на Бийтълс в столицата - непознатите теми и герои са различни, но интересни.

Миналото бързо се превръща в чужда и тайна страна. Това важи и за България. Документалната хроника от лятото на 1989 г., месеци преди падането на Берлинската стена, показва това по очевиден начин.

Тайно и скрито пространство с огромна телефонна централа, сложна електрическа инсталация, система от връзки и административни помещения с впечатляващи мащаби под центъра на София. Тук няма никакви прозорци, защото това е бункер под жълтите павета на столицата. Входът е близо до мястото, където някога се издигаше мавзолеят на комунистическия лидер Георги Димитров. Бункерът, който представлява цял комплекс, може да се превърне в зона за съвременно изкуство и ново и модерно място за младите артисти на София и нейните гости.

"Гардиън" има поредица за тайни и съвети за семейния живот - от това как да бъдат запознати децата с нов партньор до как да се оцелее след узнаване за изневяра.

Загадки, свързани с Леонардо, Атлантида, двореца на Давид или ръкописа на Войнич. Тайните и конспирациите не спират да се преповтарят и възпроизвеждат.





Тайни, суеверия и предразсъдъци са нещо често срещано в театъра. Ето някои от най-популярните. От синия цвят, който носи лош късмет до прокобата, която носи изричането на думата „Макбет” в театър.

Ювал Ноа Харари е историк, който се занимава и с исторически неизвестното и тайното - бъдещето. "Homo Deus. Кратка история на утрешния ден", втората му книга, се занимава с бъдещето и как би могло да изглежда то - от генетиката и информатиката, през умирането на хуманизма и замяната му с нещо различно. В момента Харари работи по трета книга, за рецептите, по които да избегнем кошмарите на близкото бъдеще.





"Тайни на киното", поредицата на Марк Кърмод, един от най-популярните английски кино критици, разкрива очевидните, но често невидими конвенции в жанровото кино - в романтичните комедии, научната фантастика, филмите за съзряване и във филмите на ужасите.

Тайни, детайли и подробности за Зигмунд Фройд като, например: бащата на психоанализата е номиниран за Нобелова награда за физиология или медицина 32 пъти, но така и не се решават да му я дадат. Освен това Фройд има и номинация за Нобелова награда за литература.

Прочетете кое е енигматичното, поне на пръв поглед, българско дете (и бъдещ министър-председател) в картината на Салвадор Дали "Фройд в полиморфна перверзия, или българското дете, ядящо плъх". Тя е създадена от художника в годината, когато започва Втората световна война - 1939. Тя представя "розовобузесто усмихнато бебе", което "държи в устата си мъртъв плъх, от който по бялата му дрешка капе кръв...".

Пейки с вида на букви от кирилската азбука ще оформят скрити оазиси за четене в София от 22 май. "Скритите букви" - проект на фондация "Прочети София" - ще бъдат 12 и ще преоткрият за софиянци тайни и по-тихи кътчета в централната част на града: из паркове, градини и вътрешни дворове, разказват организаторите.

Синя птица

има една синя птица в сърцето ми, която
иска да излезе,
но аз съм много строг с нея,
казвам й – стой си там вътре,
няма да позволя на никой
да те види.

има една синя птица в сърцето ми, която
иска да излезе,
но аз й наливам уиски и й инхалирам
цигарен дим
и блудниците, и барманите,
и продавачите в супермаркетите
така и не знаят,
че тя е там, вътре в мен.

има една синя птица в сърцето ми, която
иска да излезе,
но аз съм много строг с нея,
казвам й –
стой мирна, нима искаш да ме объркаш?
нима искаш да провалиш всичко?
искаш да прецакаш продажбите
на книгата ми в Европа?

има една синя птица в сърцето ми, която
иска да излезе,
но аз съм много хитър – пускам я навън само
понякога нощем,
когато всички останали спят.
казвам й – нали аз знам, че ти си там,
затова недей да бъдеш
тъжна.
после я вкарвам обратно
и тя пее по малко
там вътре, не я оставям съвсем
да умре
и заспиваме заедно
просто така
с нашето
тайно споразумение
и това е достатъчно хубаво, за да
накара един мъж
да заплаче, но аз
не плача, а
ти?

Чарлс Буковски



Тайна

Безгласната камбана
мъртвите птички
в къщата където сън унася всички
часът е девет

 

Земята стои неподвижна
бих казал че някой въздъхва полека
Дърветата сякаш са с усмивка мека
Водата трепти по върха на всеки лист
Един облак пресича нощния друм

Пред вратата пее мъж
Прозорецът се отваря без шум

Пиер Реверди

Трите тома на "Невероятните заблуди и безумства на човечеството" (1841) на Чарлз Маккей е една от първите и най-популярни книги за разкриване и разобличаване на тайни и загадки. От ясновидство и икономически балони до алхимия и пророчества. Полезно и поучително би могло да бъде, че е преведена и на български.




Anonymous (Анонимните) е децентрализирана международна мрежа от хакери активисти, отговорна за виртуални атаки срещу правителства и корпорации. Активни са от 2004 г.

PostSecret е продължаващ и в момента проект, в който хора изпращат тайните си, написани върху пощенска картичка. Всяка неделя се публикуват нови тайни.

Вторият брой на списание "Свема" е на тема „Тайна“. На корицата е рисунка на Кирил Златков. Списанието има амбицията да върне интереса на читателите към хартиените издания, а също така да провокира различен диалог между изкуствата, творците, читателите. Списанието излиза два пъти годишно. Негов главен редактор е фотографката Яна Лозева, която предпочита нещата да са на хартия и има енергия и ентусиазъм да осъществи една своя отдавнашна мечта.

"Тайната" е опера на Бедржих Сметана за бедност, богатство, карти със съкровища и тунели, които водят към щастие, любов и двойна сватба!

От пещерата Ласко до остров край Исландия, който само учени имат право да посещават - десет тайни и интересни места!

"Тайната вечеря" е стенопис от Леонардо да Винчи, нарисуван за неговия покровител херцог Лудовико Сфорца. На картината е изобразена сцена от Тайната вечеря от последните дни на Исус, както е описано в Библията. Картината се позовава на Йоан 13:21, където Исус казва, че един от неговите 12 апостоли ще го предаде. Творбата е една от най-познатите и ценни картини в света; за разлика от много други ценни картини, обаче, тази не е била частна собственост, защото не може да се премества.