Конкурс за нова пиеса на Нов български университет

Страната е разделена на 14 окръга, 60 партии, 600 крила, 6 хиляди групи и 6 милиона мнения, като всяко отделно мнение подлежи на разцепление.
Разположена е между границите си, а разположените в нея не знаят никакви граници.

Снабдена е с железници, чрез които най-лесно се стига до катастрофа.
Има добри и уредени прави пътища, обаче поданиците й предпочитат да вървят по кривите, защото са по-утъпкани.

Държавата си служи с телефони, а държавниците – с телефончета.

Столицата й има обществени сгради и улици, като улиците са пълни с уличници, а обществените сгради с общественици. Случва се обаче и обратното – уличниците се настаняват в обществените сгради, а обществениците се пращат на улицата.

Страната има държавен строй, но самият строй не върви под строй.
Държавата се управлява от хора според случая. Случаите пък се управляват от случайни хора.

България търгува с всички. Но случва се и обратното – всички да търгуват с България.

Националният девиз на държавата е „Съединението прави силата“, поставен върху разединеното Народно събрание, на което му е нужно да намери една сила, която да му направи съединението.

Държавният девиз на нацията пък е „Боже, пази България“. В случая Бог е натоварен да пази България, вероятно защото другите са заети да си пазят частните интереси.

Константин Павлов

- - -

Обичам Камата, модерният ляв, 
обичам го този колос балкански. 
А тия футболни победи 
как ги обичам и още милея. 
Обичам Барона, Крушата. 
Също Маймуняка, Кръстника, Ганеца, Роко. 
Толкова са ми симпатични. 
Обичам тепиха. 
Ах, как те обичам Тигре, Тигре. 
И тебе Ферари с цвят червен. 
Наш'та система чет'ри, чет'ри, две. 
А любя Радка Пиратка горещо и люто. 
Киселото мляко, обичам гюла. 
Шопска салата и ракия. 
Да, да, да и ракия. 
Десети ноември. Девети септември. 
Кръглата маса. Мирния преход. 
Майчице мила, ще ми се пръсне от толкова обич сърцето. 
Обичам пайдушко и ръченица. 
Тези фолклорни магии. 
Те разнасят славата ни в космоса. 
И даже по-далече.

Родино моя, ти си ваза, 
в която не цъфти омраза. 
Ти си роза, ти си крем, 
ти си щастие за мен.

от филма Пансион за кучета (2000) 
Текст: Стефан Вълдобрев 
Музика: Стефан Вълдобрев 
Аранжимент: Уикеда

- - -

 

"Свян и страсти", изложбата на Илия Бешков в Софийска градска художествена галерия, продължи до 22 октомври 2017 г. и за нея кураторът й, Красимир Илиев, пише, че "след военния преврат от 19 май 1934 г., когато цензурата спира левите вестници, публикували политическите му карикатури, Бешков е обзет от творчески бяс да нарисува всичко, което е уверен, че човеците вършат, въобразявайки си, че не могат да бъдат разкрити. Рисунките му надзъртат в домашните и обществени бани, в бардаците, шантаните, кабаретата и спалните и изобличават превъзбудените мъже, сладострастните вдовички, бързащите към кревата съпрузи, съблазняващите се, съвкупляващите се - един поглед към градското междувоенно ежедневие, който чрез бележките от архивите на художника говори и допринася за пълноценна и неочаквана перспектива към контекста на периода."

- - -

Документалната поредица „Отворени досиета“ се завърна в ефира на БНТ от 1 октомври с втория си сезон. Нови 6 филма продължават да изследват комунистическия режим през призмата на отделни човешки съдби. Епизодите ще се излъчват всяка неделя от 13:00 часа по БНТ1. Епизодът, който ще се излъчи утре, 8 октомври, е посветен на Тодор Цанев, режисьор е Ралица Петрова ("Безбог"). Тодор Цанев е един от най-младите горяни и автор на "Клетвата на горяните" в Русенско. Заради своята обществена дейност е арестуван и осъден на 20 години затвор, от които излежава 11, включително и в „Белене”. През травматичните спомени на горянина, зрителите проследяват ситуацията в България в началото на 50-те години на ХХ век. Осъденият описва хората, които решават да се противопоставят на режима и тяхното усещане за несвобода и ограничаване на мисълта. След 10 ноември 1989г. Тодор Цанев е един от основателите на СДС-Русе и първият кмет на града след демократичните промени (1990-1991).

- - -

Ние сме болен продукт
на своето време и вашия труд.
Градски устроени празни съдби,
със смъкнати гащи, навели глави - от срам.

Човек с анцуг грухти през града,
с дебел пръст ме сочи на свойта свиня
и те любезно на смърт ме осъждат,
а своето семе в "Москвича" развъждат.

Аз съм едно малко перде
и ти ако искаш, ела да сме две.
Така на прозореца ще стоим закачени,
за да закрием всички вътрешни проблеми.

Ленски и Болев останаха само на камък,
славеят на Славейков паниран е по-сладък,
а ваш'то сърце се разтваря в чиния
за "сръбско", "хеви метъл" и гроздова ракия.


Димитър Воев

- - -

Швейцарската фотографка Дорис Петер разказва как е достигнала до фотографския албум „София – на дневна светлина 1990-2001” и до идеята да документира столицата на непозната страна:
Моят дългогодишен проект за София обхваща един период от единайсет години- 1990-2001. През 1990 посетих този град за първи път. Това, че отидох в България, беше случайност, човек може да го нарече воля на съдбата. Мои приятели ми разказаха за София, тъй като през лятото на 1990 я бяха посетили. Тогава така или иначе ме теглеше по света, качих се на влака в Берлин и пътувах 36 часа за София, столицата на една страна, за която фактически нищо не знаех преди това. Така се озовах с фотоапарат и куфар в центъра на града. Така започна всичко. В началото проектът не беше плануван като дълготраен. Тази идея се роди по време на второто ми посещение в София през 1992 година. След като бях хвърлила един поглед на града, нарасна интереса ми, как тук всичко ще продължи да се развива и как ще се променят условията на живот за хората през следващите години. И така посещавах София на всеки две години за няколко седмици, за да я снимам. Преди всичко навън, на улицата. Повечето снимки ги правех с моя средноформатов фотоапарат Хаселблад и с черно-бели филми. Хора, ситуации, моменти, които за всеки са видими, които се срещат на улицата, а не зад затворени врати. По тази причина нарекох и книгата – „София – на дневна светлина”.

- - -

Под наименованието „Нов живот за миналото“ Димитър Солаков представя дванайсет двустранни пана. От едната им страна е подредена серия от 12 рисунки, в които Солаков (ре)конструира цели животни по открит зъб, нокът или костна частица. „Нямам образование в сферата на изобразителното изкуство или палеонтологията, но изопачавам и подменям автентичния вид и функцията на фрагментите на базата на собствени виждания и условни хипотези“, признава некомпетентността си авторът. От другата старата на паната са представени с цветни фотоси някои от вече реконструираните културни обекти в България: крепостта Кракра в Перник, римския кастел Состра (край р. Осъм), проекта с бенефициент община Свиленград, озаглавен безумно „С богатството на миналото към атрактивно бъдеще“ (забележете как някогашното „светло бъдеще“ сега се е сдобило с търговската чуждица „атрактивно“), още едно „добро“ хрумване, което идва и името на цялата изложба „Нов живот за миналото“ на община Раднево, крепостта Траянови врата в община Костенец.

- - -

"Добре дошли в България", последният проект на 36 маймуни изследва границата между патриотизма и национализма, предела на здравословната толерантност и съчувствие, лицето и гърба на българската идентичност днес. Президентът на републиката призовава всички българи да се включат активно в привличането на бежанци, които да се заселят в България, за да усвоим жизненоважни пари по евро фондовете. Всички българи - мъже, майки, ловци, пенсионери, артисти започват активна пропаганда към бежанците подминаващи България. Междувременно чакали емигрират към Западна Европа, български емигрант сее репички в Германия и мечтае да се включи в първата мисия до Марс, еколожка изследва популацията на агресивни привнесени видове калинки и кактуси, които превземат територии, застрашавайки наши родни видове. Националисти решават да превземат Плиска, докато сигнал за бомбен атентат всява паника в центъра на София. Пиесата беше номинирана за драматургия на последните награди "Аскеер".

- - -

Неда Соколовска е основател на Студио за документален театър Vox Populi, което създаде за кратък период от време представленията, фокусирани върху чисто български, автентични социални теми и лични истории, "Невидими" 1, 2 и 3, "Яце форкаш", "Майките", "Установено при огледа", "Але, хоп! - по високо опъната тел" и "Мир вам". Това, което Виолета Дечева пише за "Майките" и "Мир вам", е валидно и за останалите им представления: "Това са историите, които разказваме само на най-близките си, ако изобщо искаме някой да ги чуе. За фикционалната литература са материал. За медиите са чиста печалба. Избират ги със стръвта на хищници, за да се ровят в т.нар. лични драми и спекулирайки със страданието, експлоатират емоциите на зрителя в името на зрелищата и печалбите от реалити-форматите. В този смисъл, гласовете от подобни истории никога не са истински чути. Именно към тях се насочва документалният театър изобщо." и "Значимостта на представленията, които създава вербатим театъра, е в това да събудят интереса, вниманието на зрителя към болезнена тема по недостъпен за обичайните медии начин. Не да бъдат харесвани."

- - -

Документалната поредица „Отворени досиета“ се завърна в ефира на БНТ от 1 октомври с втория си сезон. Нови 6 филма продължават да изследват комунистическия режим през призмата на отделни човешки съдби. Епизодите ще се излъчват всяка неделя от 13:00 часа по БНТ1. Епизодът, който ще се излъчи утре, 8 октомври, е посветен на Тодор Цанев, режисьор е Ралица Петрова ("Безбог"). Тодор Цанев е един от най-младите горяни и автор на "Клетвата на горяните" в Русенско. Заради своята обществена дейност е арестуван и осъден на 20 години затвор, от които излежава 11, включително и в „Белене”. През травматичните спомени на горянина, зрителите проследяват ситуацията в България в началото на 50-те години на ХХ век. Осъденият описва хората, които решават да се противопоставят на режима и тяхното усещане за несвобода и ограничаване на мисълта. След 10 ноември 1989г. Тодор Цанев е един от основателите на СДС-Русе и първият кмет на града след демократичните промени (1990-1991).

- - -

Документалният филм „В огледалото” на Юлия Кънчева (доцент в НБУ – Департамент „Кино, реклама и шоубизнес”) е като многоцветен калейдоскоп на цялото общество – бизнес дами, абитуриенти, журналисти, клошари, бивши депутати, бежанци. "Филмът е трагикомичен пъзел от лични изповеди в огледалата на фризьорски салон”, споделя режисьорката. Той е разказ за случващото се в обикновен фризьорски салон в София, където, като при психоаналитик, клиентите споделят натрупаните във времето проблеми, страхове и надежди.

- - -

Режисьорът Илиян Метев предлага автентичен и документален поглед към изтощителната и често сломяваща работа на тричленния екип на една софийска линейка, докато членовете му обикалят, за да спасяват живот в столицата. Жертва на лошото финансиране в разпадащата се система на здравеопазването, едва 13 линейки обслужват почти двумилионния град. Въпреки, че дават най-доброто от себе си, харизматичният д-р Йорданов, медицинската сестра Мила и шофьорът Пламен понякога пристигат при пациентите си с часове закъснение. Филмът проследява екипа в 48-часова смяна, позволявайки на зрителите (с помощта на камера, монтирана на таблото в линейката) да преживеят всички "възходи и падения" в отговорната им работа. Драматични ситуации - спасяване на живот или сблъсък с невнимателен шофьор - са преплетени с кратки моменти на разпускане с цигара и вицове. Филмът е носител на награди и номинации от фестивалите в Кан, Карлови Вари, Братислава, Лайпциг и Цюрих.

- - -

Певицата Андрония Попова-Рони почина на 16 октомври 2017 г., а най-известната песен на групата й "Насекомикс" е от филма "Източни пиеси" на Камен Калев. "В първия си игрален филм режисьорът Камен Калев показва истински талант в съединяването на онези елементи, от които се нуждае едно голямо произведение: разнообразни и силни персонажи, невероятно преплитане на визуални и музикални елементи, силен сценарий, успяващ да потопи публиката в света на днешните млади хора от София с ярките им лични и социални конфликти и предизвикателства." - това е мотивацията и аргументите на тричленното жури при връчването на награда на фестивала в Сараево. Филмът има награди и номиннации от фестивалите в Кан, Токио, Братислава, Чикаго, Лисабон, Варшава.