facebook

Конкурс за нова пиеса на Нов български университет

101 неща за Родината

С обявяването на Конкурс за нова пиеса’2018 на тема Родината следваме идеята на конкурса да се обръщаме към невралгични за нашето общество теми чрез търсенето на нова драматургична, респективно сценична, гледна точка към тях!

И ви предлагаме различни гледни точки към темата с музика, хуманитаристика, визуални изкуства, кино и театър!

  

Иван Милев е един от най-своеобразните и интересни български художници, който по неочакван визуален начин интерпретира родината и родната си художническа традиция, орнамент и детайл. Изложбата, по случай неговата 120-годишнина, продължи в Софийска градска художествена галерия до 6 август.

- - -

 

Райко Алексиев не е просто име на столична галерия, а емблематичен художник, карикатурист и сатирик. Убит е на 18 ноември 1944 г. А през 1933 г., във издавания от него вестник "Щурец", публикува фейлетона "Пътеводител за България – пътища и безпътие":

За България може да се каже, че е свободна страна. Или по-правилно казано – България е странна свобода. По устройство е държава, в която всеки се устройва, както намери. Намира се на кръстопътя на дребните амбиции.

Населението й се състои от бивши, сегашни и бъдещи министри. Занятието на всички се състои в това: сегашните министри да дават амнистия на бившите, а бъдещите – на сегашните.

Страната е разделена на 14 окръга, 60 партии, 600 крила, 6 хиляди групи и 6 милиона мнения, като всяко отделно мнение подлежи на разцепление.
Разположена е между границите си, а разположените в нея не знаят никакви граници.

Снабдена е с железници, чрез които най-лесно се стига до катастрофа.
Има добри и уредени прави пътища, обаче поданиците й предпочитат да вървят по кривите, защото са по-утъпкани.

Държавата си служи с телефони, а държавниците – с телефончета.

Столицата й има обществени сгради и улици, като улиците са пълни с уличници, а обществените сгради с общественици. Случва се обаче и обратното – уличниците се настаняват в обществените сгради, а обществениците се пращат на улицата.

Страната има държавен строй, но самият строй не върви под строй.
Държавата се управлява от хора според случая. Случаите пък се управляват от случайни хора.

България търгува с всички. Но случва се и обратното – всички да търгуват с България.

Националният девиз на държавата е „Съединението прави силата“, поставен върху разединеното Народно събрание, на което му е нужно да намери една сила, която да му направи съединението.

Държавният девиз на нацията пък е „Боже, пази България“. В случая Бог е натоварен да пази България, вероятно защото другите са заети да си пазят частните интереси.

- - -




"Забравените от небето" е документална книга с разкази на родопски столетници. Тя има повече от десет сценични постановки в България с режисьори Юлия Огнянова (моноспектакъл на Златина Тодева), Атанас Атанасов, Иван Добчев, Илия Добрев, Светозар Кнезовски, както и една в Германия - осъществена от Димитър Гочев. 
Виолета Дечева пиша следното за "Забравените от небето" на Огнянова и Тодева: "Юлия Огнянова за втори път поставя “Забравените от небето” по документалната повест на Екатерина Томова. Този път като моноспектакъл със Златина Тодева (копродукция на Сдружение “Летен театрален университет” и Театрална работилница “Сфумато”). В спектакъла на Родопския драматичен театър преди няколко години Юлия Огнянова “описа” един впечатляващ свят, забравен не само от небето, но и от завихрящия ход на цивилизация с все по-излиняваща памет. Езотериката на личните разкази тогава напомняше, че вглеждането, вслушването в думите на този свят би ни направило по-устойчиви сред мътната река на ежедневните събития и дребнави страсти. Че жизнеността на една култура зависи от жизнеността на нейните фундаментални ценнности. Това беше спектакъл за паметта.Заедно със Златина Тодева сега Юлия Огнянова се обръща отново към този текст по друг начин - дълбок, краен, впечатляващ. Петте разказа, които драматургически структурират моноспектакъла се изричат в очакване на смъртта. Последният е “Смъртта на Тъжина”. В очакването на смъртта (като на Бекетовия Годо) всяка лична съдба звучи покъртително и проявява жизнеността на света, съставен от съдбите, споделени от една жена; проявява мъдрото преживяване на смъртта като част от живота, на миналото като част от настоящето."

- - -

 


Христо Вакарелски е един от водещите български етнографи и фолклористи през ХХ век. През 1965 г. получава Хердерова награда. Две от водещите му изследвания, "Етнография на България" и "Български погребални обичаи", продължават да бъдат преиздавани. В тях могат да се открият генеалогията и родословното дърво на едно българско всекидневие с множеството на неговите вече (полу)изчезнали практики, ритуали и вярвания. От обработката на дърво, глина и камък до храната, облеклото и архитектурата. От магията, култовете и медицината до приказките, пословиците и последния път на покойните до гроба и обичаите, свързани с изпращането на мъртвите.

- - -




Димитър Маринов е български етнограф, основател и първи директор на Етнографския музей. Смятан е и за основоположник на българската етнография. В класическия двутомник на избраните му произведения и в рамките на две хиляди страници могат да се открият както множество разкази и цитати от разговори със стотици хора от цяла България, така и внимателни, подредени и структурирани проследявания на народната вяра и суеверия за видимия и невидимия свят, за животни, предмети и обреди, за задгробния живот и религиозните обичаи. Едно забележително свидетелство за нещо завинаги изчезнало като светоглед, език и опит.

- - -

Един известен цитат от Чоран гласи следното: "комунистите са като родителите, можеш да ги обвиниш за всичко", но един дълъг и травматичен период от родната история продължава почти напълно да е премълчаван и подминаван не само в драматургията. Разговор с историка проф. Евелина Келбечева по темата! 

- - -





Никола Вапцаров е една от най-сложните и митологизирани фигури в родната култура и история. Документалният филм на Костадин Бонев по сценарий на Ивайла Александрова и с гласа зад кадър на Цветана Манева, професор в НБУ Департамент Театър, се опитва да отмахне натрупаните от идеологията слоеве върху Вапцаров, за да го покаже в една по-персонална, изследователска и преоценяваща светлина.

- - -

"България е най-тъжното място на света - в тази държава цари произвол вместо ред, мрежите на ДС продължават да си разменят постове и услуги, а за премиера се знае, че навремето е бил близък до бандитите" пише през 2011 г. Клаус Шрамайер, бивш зам.-посланик на Германия в България.

- - -

"Когато си тръгвахме от България, детето ни вече знаеше коя е любимата му страна. Страната, в която се грижат за децата. Неговата райска градина", пише през 2017 г. известният германски публицист Харалд Мартенщайн в есе за България.

- - -



Един неочакван поглед буквално над България, в който човек е заснет като герой в стара двуизмерна видеоигра. Той препуска над панелни блокове и автоморги, кейове и промишлени сгради, от НДК до паметника на Бузлуджа през морето и поляни с овце. Всички каскади в почти 6-минутното видео са автентични, включително сцена, в която човекът се самозапалва. Филмът спечели голямата награда на фестивала за филми, заснети с дрон в Ню Йорк (New York City Drone Film Festival) и приза в категорията "X-Factor". Клипът има над 600 хиляди гледания в YouTube, преди части от него да попаднат в реклама на Samsung, излъчена в нощта на Оскарите.

- - -

Откъс от статия на Веселина Седларска:

"Случайно да сте показвали „Козият рог“ на чужденец? Е, аз съм го показвала. Даже на двама, датчани. Поискаха да видят български филм. Изобщо не се поколебах, за мен „Козият рог“ и тогава, и сега, е най-добрият български филм. Освен това има съвсем малко текст, което е добре, когато трябва да се превежда филм. Нищо подобно. Наложи се да говоря през цялото време. Да обяснявам – това сега турци ли са или българи, ама как ги различавам – те били толкова еднакви, а защо се мразят, и защо искам да ги убедя, че турците са жестоки, не е ли жесток всъщност бащата… По средата на филма го спрях, извадих исторически атлас, разясних накратко българската история от създаването на държавата до Берлинския конгрес и пуснахме отново филма. Ако мислите, че им беше станало по-ясно – не, не беше. Цялото събитие – замислено като родолюбиво и гордо начинание – се оказа недоразумение и мъка."

- - -

БЪЛГАРИЯ 13

Тринадесет века - 
тринадесет братя. 
Най-младият - 
Отцеубиец.

Константин Павлов

- - -




Обичам, обичам тази страна. 
Обичам тия планини зелени. 
Първа радост е за мене 
небето като от коприна. 
Обичам наш'те тринадесет века. 
Трите морета. Проходът Шипка. 
Обичам нашите Солунски братя. 
Древните войни. Славните битки. 
Обичам над ней Дунава синей, слънце Тракия огрява. 
Родино, толкова обичам сладкопойните ти чучулиги. 
Когато съм овчарче и овците пасях, 
съм много благодарен, макар и сиромах. 
Обичам Изаура, Вдовицата в бяло, 
Трите съдби на Освалдо.

Обичам Камата, модерният ляв, 
обичам го този колос балкански. 
А тия футболни победи 
как ги обичам и още милея. 
Обичам Барона, Крушата. 
Също Маймуняка, Кръстника, Ганеца, Роко. 
Толкова са ми симпатични. 
Обичам тепиха. 
Ах, как те обичам Тигре, Тигре. 
И тебе Ферари с цвят червен. 
Наш'та система чет'ри, чет'ри, две. 
А любя Радка Пиратка горещо и люто. 
Киселото мляко, обичам гюла. 
Шопска салата и ракия. 
Да, да, да и ракия. 
Десети ноември. Девети септември. 
Кръглата маса. Мирния преход. 
Майчице мила, ще ми се пръсне от толкова обич сърцето. 
Обичам пайдушко и ръченица. 
Тези фолклорни магии. 
Те разнасят славата ни в космоса. 
И даже по-далече.

Родино моя, ти си ваза, 
в която не цъфти омраза. 
Ти си роза, ти си крем, 
ти си щастие за мен.

от филма Пансион за кучета (2000) 
Текст: Стефан Вълдобрев 
Музика: Стефан Вълдобрев 
Аранжимент: Уикеда

- - -

 

"Свян и страсти", изложбата на Илия Бешков в Софийска градска художествена галерия, продължи до 22 октомври 2017 г. и за нея кураторът й, Красимир Илиев, пише, че "след военния преврат от 19 май 1934 г., когато цензурата спира левите вестници, публикували политическите му карикатури, Бешков е обзет от творчески бяс да нарисува всичко, което е уверен, че човеците вършат, въобразявайки си, че не могат да бъдат разкрити. Рисунките му надзъртат в домашните и обществени бани, в бардаците, шантаните, кабаретата и спалните и изобличават превъзбудените мъже, сладострастните вдовички, бързащите към кревата съпрузи, съблазняващите се, съвкупляващите се - един поглед към градското междувоенно ежедневие, който чрез бележките от архивите на художника говори и допринася за пълноценна и неочаквана перспектива към контекста на периода."

- - -

Документалната поредица „Отворени досиета“ се завърна в ефира на БНТ от 1 октомври с втория си сезон. Нови 6 филма продължават да изследват комунистическия режим през призмата на отделни човешки съдби. Епизодите ще се излъчват всяка неделя от 13:00 часа по БНТ1. Епизодът, който ще се излъчи утре, 8 октомври, е посветен на Тодор Цанев, режисьор е Ралица Петрова ("Безбог"). Тодор Цанев е един от най-младите горяни и автор на "Клетвата на горяните" в Русенско. Заради своята обществена дейност е арестуван и осъден на 20 години затвор, от които излежава 11, включително и в „Белене”. През травматичните спомени на горянина, зрителите проследяват ситуацията в България в началото на 50-те години на ХХ век. Осъденият описва хората, които решават да се противопоставят на режима и тяхното усещане за несвобода и ограничаване на мисълта. След 10 ноември 1989г. Тодор Цанев е един от основателите на СДС-Русе и първият кмет на града след демократичните промени (1990-1991).

- - -




Плътно до своето рамо си ти,
златни нашивки и голи гърди.
С камшик дирижираш грозни деца,
със стиснати зъби те пеят сега:

Ние сме болен продукт
на своето време и вашия труд.
Градски устроени празни съдби,
със смъкнати гащи, навели глави - от срам.

Човек с анцуг грухти през града,
с дебел пръст ме сочи на свойта свиня
и те любезно на смърт ме осъждат,
а своето семе в "Москвича" развъждат.

Аз съм едно малко перде
и ти ако искаш, ела да сме две.
Така на прозореца ще стоим закачени,
за да закрием всички вътрешни проблеми.

Ленски и Болев останаха само на камък,
славеят на Славейков паниран е по-сладък,
а ваш'то сърце се разтваря в чиния
за "сръбско", "хеви метъл" и гроздова ракия.


Димитър Воев

- - -

Швейцарската фотографка Дорис Петер разказва как е достигнала до фотографския албум „София – на дневна светлина 1990-2001” и до идеята да документира столицата на непозната страна:
Моят дългогодишен проект за София обхваща един период от единайсет години- 1990-2001. През 1990 посетих този град за първи път. Това, че отидох в България, беше случайност, човек може да го нарече воля на съдбата. Мои приятели ми разказаха за София, тъй като през лятото на 1990 я бяха посетили. Тогава така или иначе ме теглеше по света, качих се на влака в Берлин и пътувах 36 часа за София, столицата на една страна, за която фактически нищо не знаех преди това. Така се озовах с фотоапарат и куфар в центъра на града. Така започна всичко. В началото проектът не беше плануван като дълготраен. Тази идея се роди по време на второто ми посещение в София през 1992 година. След като бях хвърлила един поглед на града, нарасна интереса ми, как тук всичко ще продължи да се развива и как ще се променят условията на живот за хората през следващите години. И така посещавах София на всеки две години за няколко седмици, за да я снимам. Преди всичко навън, на улицата. Повечето снимки ги правех с моя средноформатов фотоапарат Хаселблад и с черно-бели филми. Хора, ситуации, моменти, които за всеки са видими, които се срещат на улицата, а не зад затворени врати. По тази причина нарекох и книгата – „София – на дневна светлина”.

- - -

Под наименованието „Нов живот за миналото“ Димитър Солаков представя дванайсет двустранни пана. От едната им страна е подредена серия от 12 рисунки, в които Солаков (ре)конструира цели животни по открит зъб, нокът или костна частица. „Нямам образование в сферата на изобразителното изкуство или палеонтологията, но изопачавам и подменям автентичния вид и функцията на фрагментите на базата на собствени виждания и условни хипотези“, признава некомпетентността си авторът. От другата старата на паната са представени с цветни фотоси някои от вече реконструираните културни обекти в България: крепостта Кракра в Перник, римския кастел Состра (край р. Осъм), проекта с бенефициент община Свиленград, озаглавен безумно „С богатството на миналото към атрактивно бъдеще“ (забележете как някогашното „светло бъдеще“ сега се е сдобило с търговската чуждица „атрактивно“), още едно „добро“ хрумване, което идва и името на цялата изложба „Нов живот за миналото“ на община Раднево, крепостта Траянови врата в община Костенец.

- - -

"Добре дошли в България", последният проект на 36 маймуни изследва границата между патриотизма и национализма, предела на здравословната толерантност и съчувствие, лицето и гърба на българската идентичност днес. Президентът на републиката призовава всички българи да се включат активно в привличането на бежанци, които да се заселят в България, за да усвоим жизненоважни пари по евро фондовете. Всички българи - мъже, майки, ловци, пенсионери, артисти започват активна пропаганда към бежанците подминаващи България. Междувременно чакали емигрират към Западна Европа, български емигрант сее репички в Германия и мечтае да се включи в първата мисия до Марс, еколожка изследва популацията на агресивни привнесени видове калинки и кактуси, които превземат територии, застрашавайки наши родни видове. Националисти решават да превземат Плиска, докато сигнал за бомбен атентат всява паника в центъра на София. Пиесата беше номинирана за драматургия на последните награди "Аскеер".

- - -

Неда Соколовска е основател на Студио за документален театър Vox Populi, което създаде за кратък период от време представленията, фокусирани върху чисто български, автентични социални теми и лични истории, "Невидими" 1, 2 и 3, "Яце форкаш", "Майките", "Установено при огледа", "Але, хоп! - по високо опъната тел" и "Мир вам". Това, което Виолета Дечева пише за "Майките" и "Мир вам", е валидно и за останалите им представления: "Това са историите, които разказваме само на най-близките си, ако изобщо искаме някой да ги чуе. За фикционалната литература са материал. За медиите са чиста печалба. Избират ги със стръвта на хищници, за да се ровят в т.нар. лични драми и спекулирайки със страданието, експлоатират емоциите на зрителя в името на зрелищата и печалбите от реалити-форматите. В този смисъл, гласовете от подобни истории никога не са истински чути. Именно към тях се насочва документалният театър изобщо." и "Значимостта на представленията, които създава вербатим театъра, е в това да събудят интереса, вниманието на зрителя към болезнена тема по недостъпен за обичайните медии начин. Не да бъдат харесвани."

- - -

Документалната поредица „Отворени досиета“ се завърна в ефира на БНТ от 1 октомври с втория си сезон. Нови 6 филма продължават да изследват комунистическия режим през призмата на отделни човешки съдби. Епизодите ще се излъчват всяка неделя от 13:00 часа по БНТ1. Епизодът, който ще се излъчи утре, 8 октомври, е посветен на Тодор Цанев, режисьор е Ралица Петрова ("Безбог"). Тодор Цанев е един от най-младите горяни и автор на "Клетвата на горяните" в Русенско. Заради своята обществена дейност е арестуван и осъден на 20 години затвор, от които излежава 11, включително и в „Белене”. През травматичните спомени на горянина, зрителите проследяват ситуацията в България в началото на 50-те години на ХХ век. Осъденият описва хората, които решават да се противопоставят на режима и тяхното усещане за несвобода и ограничаване на мисълта. След 10 ноември 1989г. Тодор Цанев е един от основателите на СДС-Русе и първият кмет на града след демократичните промени (1990-1991).

- - -

Документалният филм „В огледалото” на Юлия Кънчева (доцент в НБУ – Департамент „Кино, реклама и шоубизнес”) е като многоцветен калейдоскоп на цялото общество – бизнес дами, абитуриенти, журналисти, клошари, бивши депутати, бежанци. "Филмът е трагикомичен пъзел от лични изповеди в огледалата на фризьорски салон”, споделя режисьорката. Той е разказ за случващото се в обикновен фризьорски салон в София, където, като при психоаналитик, клиентите споделят натрупаните във времето проблеми, страхове и надежди.

- - -

Режисьорът Илиян Метев предлага автентичен и документален поглед към изтощителната и често сломяваща работа на тричленния екип на една софийска линейка, докато членовете му обикалят, за да спасяват живот в столицата. Жертва на лошото финансиране в разпадащата се система на здравеопазването, едва 13 линейки обслужват почти двумилионния град. Въпреки, че дават най-доброто от себе си, харизматичният д-р Йорданов, медицинската сестра Мила и шофьорът Пламен понякога пристигат при пациентите си с часове закъснение. Филмът проследява екипа в 48-часова смяна, позволявайки на зрителите (с помощта на камера, монтирана на таблото в линейката) да преживеят всички "възходи и падения" в отговорната им работа. Драматични ситуации - спасяване на живот или сблъсък с невнимателен шофьор - са преплетени с кратки моменти на разпускане с цигара и вицове. Филмът е носител на награди и номинации от фестивалите в Кан, Карлови Вари, Братислава, Лайпциг и Цюрих.

- - -

Певицата Андрония Попова-Рони почина на 16 октомври 2017 г., а най-известната песен на групата й "Насекомикс" е от филма "Източни пиеси" на Камен Калев. "В първия си игрален филм режисьорът Камен Калев показва истински талант в съединяването на онези елементи, от които се нуждае едно голямо произведение: разнообразни и силни персонажи, невероятно преплитане на визуални и музикални елементи, силен сценарий, успяващ да потопи публиката в света на днешните млади хора от София с ярките им лични и социални конфликти и предизвикателства." - това е мотивацията и аргументите на тричленното жури при връчването на награда на фестивала в Сараево. Филмът има награди и номиннации от фестивалите в Кан, Токио, Братислава, Чикаго, Лисабон, Варшава.



- - -

"Малки истории" е поредица на БНТ1, стартирала през 6 декември 2011 година. Чрез документален разказ се представя по една човешка история на някой от различните групи в неравностойно положение, свързана със социална тема - хора с увреждания, деца в риск, самотни родители, хора, страдащи от зависимости и др. Разглеждат се и теми, свързани с живота на хората с различен етнос в България.

- - -

Късометражният филм "Ботев е идиот" предлага неочакван поглед към културни, исторически и литературни клишета: 
Ученикът: В контекста на днешния живот той е идиот!
Учителката: Не те разбирам!
Ученикът: Кое не разбирате? Добре, кой в днешно време ще си даде живота за България?




- - -

Откъс от легендарния филм "Казабланка" с Хъмфри Богарт и Ингрид Бергман и сцената с българските бежанци, отправили се към Америка!

- - -

Филмът на Николай Волев от 1986 г. е първият, смело и откровено представил абсурда в грижите за "непълноценните" хора, (не)официално тема-табу в Българската социалистическа държава.




- - -

Проект, започнал през 2006 г., посветен на паметниците и изоставените сгради на социализма в България и спокойно прераснал към фокусиране върху югославски, съветски и монументи от целия свят.