Конкурс за нова пиеса на Нов български университет

Календар

  • април 2016
  • 27 април от 11.00 ч. открита лекция на известния театровед Ханс-Тийс Леман на тема: Правото и прекрачването му: Пиесата-урок и постдраматичната трагедия в Университетски театър на НБУ

     




     

  • юли 2016
  • Oткриване на сайта Конкурс за нова пиеса и Фейсбук страницата: рубрики, първи публикации и т.н. с негов постоянен редактор и автор.



    "С" като Справедливост. Ще ни се да вярваме, че където и да попаднат, от театри до клубове, флаерите подтикват към писане и мислене върху темата на Конкурса.



    През 1983 г. е последното посещение в България на Хайнер Мюлер, един от най-важните драматурзи на ХХ век, заради знаменитата постановка на Димитър Гочев на неговия „Филоктет” в Театър „София”. Миналата година бе премиерата на "Квартет" на Явор Гърдев, последното засега българско представление по текст на Мюлер. А в разговор с Андре Мюлер от август 1987, Хайнер Мюлер казва следното за собствения си драматургичен опит: "Има разлика между драматург и романист. Писането на пиеси е подвижна активност. Аз, например, не мога да пиша диалог седнал. Трябва да ходя. Наскоро четох текст за Шекспир, в който авторът се удивлява на това как мозъкът на Шекспир може да се справи с толкова много. Но не пишеш с главата си, пишеш с краката си. Брехт не е можел да пише, когато е бил с настинка, защото физически го е спирала. Лудостта e спирана от подвижността. Има мотор, който работи в мен и той трябва да се движи от време на време. Това е всичко. Не се питам защо е така. Тук се съгласявам с Гьоте, който казва "нека Бог да ми е на помощ да не се опозная"."



    Първата оригинална българска пиеса е създадена преди 159 години и е за хумористичната справедливост. Това е комедията "Ловчанският владика или беля на ловчанския сахатчия" от Теодосий Икономов. В документални бележки от архива на автора сюжетът е описан като „истинска случка, станала в Ловеч с гръцкия владика. Да се разобличи разврата на гръцкото духовенство. Владиката задиря жената на местния часовникар Стойчо,­ хубавата гъркиня Мариола. Посъветван от приятеля си Драган, часовникарят привидно заминава за Свищов и изненадва владиката с жена си в собствения си дом. Владиката публично е осмян и разобличен.“



    "Атическата трагедия изразява едно по-висше разбиране за ред и справедливост. За Омир правдата е просто обичай. За Солон в началото на шести век тя има и някакво социално съдържание. Атическата трагедия завършва еволюцията на тази категория, като я поставя в основата на драмата на човечността. Чрез трагедията поетът-гражданин се обръща към колектива от граждани. Митът и религията му позволяват да се изрази обемно, да засегне житейските проблеми в пълнота, да им придаде извънвременна първична сериозност. Така те звучат като важно обобщение и като пример за поведение. В света на трагедията действителният живот се издига и пречиства във вечната структура на митичната истина. Конкретните обществени конфликти се стопяват в грамадния вечен конфликт. С твърде специфичния елемент на този конфликт – съдбата, атинянинът митично изразява и увереност в своето съществуване. Тя му служи за етичен център и художествено укрепява колебанията във възприятието за справедливостта."

    проф. Богдан Богданов (1940-2016), "От Омир до Еврипид" (1971)

    In Memoriam.



    Радваме се, че именно с информация за Конкурса завършва бр. 17 на "Университетски вестник" на НБУ! И очакваме пиесите ви!

  • август 2016
  • Представяне на Боян Папазов: Първият водещ на Лабораторията за пиеси през втория етап на Конкурс за нова пиеса през февруари 2017 г.



    Ексклузивен разговор с Боян Папазов за "Лаборатория за писане на пиеси", публикуван за първи път на сайта на Конкурса и препубликуван на сайта на Портал "Култура".



    Радиопиесата "Демон за продан" на Самуел Финци по текста на Боян Папазов е интересна не само с това, че Самуел и Ицко Финци са син и баща и в нея, а и с участието на други неочаквани театрални фигури - Крикор Азарян и Александър Морфов. Ирини Жамбонас, Стефка Янорова, Валери Леков, Илияна Дойчинова и Йосиф Шамли са останалите актьори.



    На 17 септември, денят на София, е първото представление за сезона на "Рицар на Светия Дух", последната засега поставена пиеса на Боян Папазов. Драматургът ще води "Лабораторията за писане на пиеси" през февруари, в нея ще участват номинираните участници от "Конкурса". Представлението има награди "Икар" за сценография и най-добро представление. Маргарита Младенова, режисьор на представлението, казва следното "когато преди две години Боян Папазов ми даде пиесата си „Рицар на Светия Дух“, изпитах тъмно вълнение; приех идеята му Духът на убития да се завърне тук, за да прости на убийците си като най-точното проявление на Алековата същност; припознах в делира на Фильо образа на големия делир, в който се мята българският живот без памет – за разлика между лъжа и истина, добро и зло, градене и събаряне, напред и назад, подем и падение. И от който единствено и само Духът наш насъщен може да ни изведе. Да ни върне чувството за смисъл.“



    "Бясна, кривогледа и лакома" засега е последната поставена пиеса на Боян Папазов. За нея той казва следното - "пиесата има посвещение: „На актрисата Йорданка Стефанова, с поклон.“ Поклоних й се вътрешно през 2007 година, когато в пиесата ми „Бяс“ (постановка на Пламен Марков) Йорданка изпълни зашеметяващо ролята на Божия. Тогава си казах, че за актриса с такъв диапазон трябва да се пишат роли. Тази монодрама е подарък за Дана и нейната дарба." Пиесата печели Голямата награда за българска драма „Иван Радоев” през март 2013.

  • октомври 2016


  • Именно с информация за Конкурса завършва бр. 17 на "Университетски вестник" на НБУ!

    ---

    Що е справедливост? Твърди се, че всяка епоха или култура разбирали под това нещо съвсем различно. Кое е справедливо и кое - не, според Аристотел, Сократ, Конфуций и сие? И какво се разбира под справедливост днес?



    ---

    В мрачен софийски ден през октомври светъл плакат на Конкурса е изгрял в хубава градска компания между програмата на Театър "199" и плакат за представление на ТР "Сфумато".

  • ноември 2016



  • Прожекцията и дискусията за филма "Прошка" (2016) са на 24 ноември, четвъртък, от 18 часа в Аулата в Корпус 1 на НБУ. Входът е свободен. Водещи ще бъдат проф. д-р Людмил Христов и членът на журито на Конкурса - доц. д-р Светла Христова.

    Филмът разказва историята на Жеко Стоянов и семейството му, които са репресирани от органите на Държавна сигурност. Като ученик е привикван многократно в милицията, после е изтезаван в затвора, осъден е на смърт, а майката и детето са подложени на психически тормоз. Благодарение на амнистията през 1964 г. Жеко е помилван. Десетилетия по-късно, дъщеря му Ваня Жекова, като член на Комисията по досиетата, чиято дейност е да проверява за принадлежност към бившите тайни служби, се натъква на името на баща си. Травмите от тоталитарния режим и до днес остават нерешени, затова „Прошка“ се опитва да осветли тези проблеми.

    Режисьор на "Прошка" е Ваня Жекова, а неин съсценарист е Стефан Чернев. Досега филмът „Прошка“ е получил следните награди и отличия: LA Cinema Festival of Hollywood – Best Short Documentary, ARFF Berlin – Globe Award, MFF - Official Selection, LA Cinefest – Semi-Finalist.

    Разговор с Ваня Жекова за БНР.

    ---

    Докато чакаме текстовете ви за справедливостта, била тя днешна, глобална или българска, споделяме откъс от "Българският модел" на Станислав Стратиев, който не е само сценарист на "Оркестър без име", но и автор на четиринадесет пиеси: "Ако сме дали нещо на света - това е българският модел. Той е - както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула - нашият принос в съкровищницата на човечеството. Казано сложно - това е състояние на духа. Определен начин на мислене. Тип душевност. Казано просто - обратното на всичко. Колумб тръгва за Индия и открива Америка. Ние тръгваме за Америка и стигаме в Индия. Все откриваме Америка и все се оказва, че сме открили Индия. Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол. У нас се получи обратното - кралят е облечен, а народът е гол. И гладен. И безработен. Навсякъде по света считат лудите за свестни, но болни хора. У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев. Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето. У нас те са на ръководни места. Там, когато стреляш по някого, той умира. Тук, дори когато стреляш по друг, умира Алеко Константинов. Там са велики народите. Тук - Народното събрание. Там от великото до смешното има само една крачка. Тук няма никаква разлика."



    ---

    Разговор за БНР с гл. ас. д-р Георги Гочев, член на журито на Конкурса, за новия превод на "Поетика" на Аристотел, най-ранното оцеляло произведение за театрална теория и първият обширен философски трактат, фокусиран върху литературната теория. Задължително четиво за драматурзи, режисьори и актьори, не само за теоретици и критици! За превода си той стана новият носител на националната награда "Христо Г. Данов" в раздел Хуманитаристика!

  • декември 2016


  • Честна Коледа и Справедлива Нова Година! Весели празници!

    ---

    Какъвто и театър да се прави, на дъното винаги има един малък Чаплин. Би трябвало да си припомняме от време на време, че той е пряк потомък на изгонения от рая Адам. Ако не можем да помогнем с друго на изгонения от рая, длъжни сме да му изкажем поне нашите съчувствия, защото освен рая той нищо друго не е имал през живота си... Между другото ние всички си падаме малко роднини на изгонения от рая Адам!

    Йордан Радичков, "Слово и сцена, или кокошката или яйцето"




    ---

    Какъв ли театър ще е потребен на човека от третото хилядолетие? На този, който освен в непорочното зачатие и диктатурата на пролетариата няма да вярва и в доста други неща. От двете големи идеологии – тази за смирението и тази за революциите – сигурно ще остане нещо – примерно принципното уважение към раннохристиянските утопии. А формите? Техниката засега като че ли осигурява безспорни предимства на визуалното. Нищо не доказва обаче, че се движим към безсловесност. Дали въпреки това режисьорите на бъдещето няма също толкова малко да знаят какво да правят с Шекспир и Шилер, както днешните – с Есхил и Софокъл, в нашите сцени кутии или псевдоарени. Възможно е един ден разграничението между автор драматург и режисьор наистина да отпадне. Съществуването му днес се предопределя все още от особеността на изкуството театър да обединява в едно разнородните творчески способности на повече хора, така че, когато всеки прави това, което най-добре може, да се постига нещо, което не е по силите на един. Казваше се някъде, че разделението на труда било първата крачка към човешкия прогрес, от друга страна пък, безрезервната вяра в прогреса като че ли наистина също не е последна дума на мъдростта.

    Константин Илиев, "Театрални аритметики"

  • януари 2017


  • Така изглежда Университетския театър на НБУ отвън, а вътре е пълно с празни места, които очакват и бъдещите зрители на представлението по текста на победителя в Конкурса. Не забравяйте, очакваме текстовете ви до края на месец януари!

    ---

    Журито на Конкурсa чете избрани текстове на тема "Справедливост"! Доц. Снежина Петрова - "Олга" от Георги Марков ("Задочни репортажи"); гл.ас. д-р Георги Гочев - "Митът за Гигес": Платон, "Държавата", втора книга, пр. Георги Гочев, изд. на НБУ, 2015 г.; доц.Пламен Дойнов, д.н. - "Кратък план за убийство на върховен съдия" от Пл. Дойнов ("Балът на тираните"); проф. Виолета Дечева, д.н. - "Филоктет" от Хайнер Мюлер, пр. Иван Станев; проф. Михаил Неделчев - "Последният марш" от Иван Пейчев и "Песен на зидарите от Риека, 1944" от Биньо Иванов.



    ---

    Интервю с проф. Виолета Дечева, председател на журито на Конкурса!

  • февруари 2017
  • Рекорден брой драматургични творби са постъпили в първото издание на „Конкурс за нова пиеса“ на Нов български университет, който тази година е на тема „Справедливостта“.
    Внушителното число от 85 пиеси е безпрецедентно за подобен род конкурси в България и бележи своеобразен национален рекорд.

    Журито, в състав проф. Виолета Дечева, д.н., гл. ас. д-р Георги Гочев, проф. Михаил Неделчев, доц. Пламен Дойнов, д.н., доц. д-р Светла Христова, доц. Снежина Петрова и проф. д-р Христо Тодоров, прочете пристигналите конкурсни пиеси и излъчи шест номинации на следните автори и на техните нови пиеси (по азбучен ред):

    - Владо Трифонов – „Играч“
    - Георги Тенев – „Роден край“
    - Иван Димитров – „Пиеса за телевизора“
    - Йоана Мирчева – „Изход“
    - Нели Лишковска – „72“
    - Петя Башева – „Аз, Змеят“

    Предстои втората фаза на Конкурса за нова пиеса на тема Справедливостта: Това е първото издание на Лаборатория за писане на пиеси с водещ Боян Папазов, в която номинираните са отличени с право на участие.
    Тя ще се проведе от 20 до 24 февруари в НБУ. Това е първият Конкурс за драматургия в България, който предлага такава Лаборатория.
    Първият и последният ден от Лабораторията за писане на пиеси са отворени за посещение за студенти, любители на театъра, критици, преподаватели, журналисти и външни лица.
    На 20 февруари от 10 часа в залата на Университетски театър на НБУ известният драматург и киносценарист Боян Папазов ще изнесе лекция за своя опит в изкуството на драматургията, а на 24 февруари от 16 часа на същото място той ще направи щателен и методичен самоанализ на „Любовен бестиарий“, последната му засега пиеса, която може да бъде прочетена на сайта на Конкурс за нова пиеса. В останалите дни номинираните ще работят върху пиесите си при закрити врата с Боян Папазов.

    Победителят в първия Конкурс за нова пиеса на НБУ ще бъде обявен на 27 февруари от 17 часа в Галерия "УниАрт" в НБУ. На специална церемония ректорът на университета проф. д-р Пламен Бочков ще връчи на победителя престижната награда: сертификат, парична премия от 3000 лв. и право на сценична реализация на пиесата от Университетския театър на НБУ. Останалите номинирани, освен участието си в Лабораторията за писане на пиеси, ще получат и сертификати.

    Церемонията ще бъде с водещ доц. д-р Пламен Дойнов и ще включва театрално-музикално четене на емблематичната за тазгодишната тема Справедливостта пиеса на Софокъл „Едип Тиран“ в новия превод на гл. ас. д-р Георги Гочев, член на журито. Участниците в него са преподавателите от Департамент "Театър" на НБУ.



    ---

    Боян Папазов на 20 февруари от 10 часа в Университетски театър на НБУ започна воденето на "Лаборатория за писане на пиеси" с лекция. Съдържанието й е следното: "Не съм се родил на гола поляна", "За гинекологията в моя живот", "Защо не съм хленчещ страдалец?", "Нашият занаят е човекознание", "Системата от образи – модел на света", "За паметта на клетката", "Театърът е светилище за прорицатели", "За един поет-прорицател от психиатричната клиника в Карлуково", "Художествената лъжа при Достоевски", „Какво“ е на 26 века, но „как“ е на твоята възраст", „Мидълмарч“ и жената-енциклопедист с мъжки псевдоним", "Театърът, според Питър Брук и един бургаски докер", "Питър Брук: „Словото е айсберг“, "Как мое слово-емпатия спаси човешки живот", "Пиша монолог след „лов за думи", "Комедия дел арте, моят най-труден жанр", "1985 година: Моите сблъсъци с партия "Църа-пацъра", партия "Хъката-мъката" и партия "Дъра-бъра", "Как разбрах, че бъзукам као муа у тупан?", "Живият мъртвец Чоле и вампирясалото, триглаво говно Мамъцко". "Лабораторията" бе определена от някои от участниците като основен стимул за участието им в Конкурса. Тя всеки път ще се води от изявен автор в областта на драматургията, а лабораторните опити ще се извършват от номинираните за наградата автори.



    ---

    Йоана Мирчева, с пиесата "Изход", е победителят в първото издание на Конкурса!

    Статия във вестник "Култура" на Теодора Георгиева за Изход – първият продукт на Лаборатория за писане на пиеси!




    ---

    За неприсъствалите - има пълен запис на церемонията по награждаването!



    ---

    Снимки от "Лаборатория за писане на пиеси"!







    ---

    Снимки от церемонията по награждаването!





























  • март 2017


  • За финала на Конкурса в сайта Академика!

    За Йоана Мирчева, наградената пиеса "Изход", "Лаборатория за писане на пиеси" - във вестник "Култура"!

    За номинираните, награждаването, "Лаборатория за писане на пиеси", лекцията на Боян Папазов - в платформата Teatralnow!

    За крайната фаза на Конкурса - в личния блог на Иван Димитров, един от номинираните!