Конкурс за нова пиеса на Нов български университет

октомври 2020

• Пресконференция за представяне на свършената работа от Конкурса през 2020 г. и представяне на водещият Лабораторията за писане на пиеси’ 2021

• Репетиции и реализация на “Монетата” от Боян Крачолов (награда на КНПиеса‘2020) – Календар на културните събития на СО 2020

Боян Крачолов, победител в четвъртото издание на Конкурса за нова пиеса на НБУ: „Днешната ситуация дава ясна възможност да се артикулира някаква същинска потребност от театър или от теми, които да са обект на театралното“

Здравейте, Бояне, тече напрегнат репетиционен процес на спектакъла „Монетата“, чийто режисьор сте и чиято премиера се очаква на 15-и и 19-и декември в Младежки театър „Николай Бинев“. Преди това обаче получихте наградата на Конкурса за нова пиеса 2020 на Нов български университет за драматургичния си текст „Монетата“. Как решихте да участвате в него?

Боян Крачолов: Някак случайно стана всичко. Мярнах темата на конкурса из интернет и ми хрумна една ситуация, която, помислих си, би могла да зареди театрална възможност. И седнах да я мисля. Не знам колко пъти я захвърлях и си казвах, че няма да излезе нищо от нея, че няма смисъл изобщо да се занимавам, че е задънена улица... Но… ей нà. Всеки път се връщах да пробвам нещо друго, да проверя дали няма да изскочи нещо, което не съм предвидил. И после се започнаха едни пренаписвания... Те не са спрели, между другото. Вече една година трае този процес. Мисля, че в крайна сметка ще мога да престана едва след като излезе премиерата. Да си отдъхна, така да се каже. И то не защото текстът най-сетне ще е съвършен, а защото ще е добил някаква плътност, ще се е доближил сякаш малко повече до онова, което трябва да бъде. Струва ми се, че никога няма да мога да го напиша така, както трябва да бъде написан, но поне ще представлява някаква, надявам се, малко по-добра чернова от досегашните.

С какво Ви провокира темата „Парите“ на миналогодишното издание на конкурса?

Боян Крачолов: Парите винаги трябва да се мислят в контекста на определени отношения. Те неизменно са индикация за нещо друго, дори множество от неща, които все още не са налични за притежаващия ги. Културният ни контекст ни принуждава да не ги възприемаме като някаква предметна автономност. Напоследък тази принуда става дори все по-буквална – живеем във време, в което парите все повече се виртуализират, превръщат се в абстракция. Искаше ми се да създам ситуация, в която те да придобият едва ли не абсолютна конкретност. Поради което и се спрях на фигурата на Лодкаря – ползвах него като основен драматургичен двигател. Защото в този случай най-малката парична единица – монетата (в древността дори е имало специална дребна парà, обол, която е давана на починалия) – се превръща в нещо, което има ясно и просто значение.

Всяка тема може да бъде предизвикателство за сцената… Но как изкуството и в частност театърът заема своето място в „света на парите“, и то погледнато през особеностите на нашата културна действителност?

Боян Крачолов: Не ми се иска разговорът да придобива подобен дискурс. Тогава неминуемо ще се опре до икономически механизми, до политически системи, до крайна субективност... Още повече, такъв въпрос предполага и йерархия. Не съм убеден, че театралното на драго сърце би стъпило в подобна йерархизация, или поне не в своята цялост – то е малко по-вироглаво.

2020-а година, освен че е свързана със сериозни изпитания, пред които е изправено човечеството, е и година на радикални промени, а може би и на някакво възраждане, да се надяваме... Дистанцията обаче между театралната сцена и публиката се увеличава. Какви ще са последствията?

Боян Крачолов: Не мисля, че се увеличава. Тая някакъв оптимизъм, че именно наложената дистанция увеличава потребността от театъра. Опасявам се обаче, че този оптимизъм би могъл да съществува единствено в крайната ситуация, в която се намираме. Когато съответното време дойде, тоест, когато мерките бъдат свалени, очаквам за кратко да има повишен интерес към театрални случвания. Интерес, който впоследствие ще намалее и ще се върне към нивата отпреди пандемията. Напоследък си мисля, че паметта на човека става все по-кратка. Ще се побърза да се забрави, че изобщо сме минали през такова нещо, и то впоследствие ще се обвие с някакви мъгли, ще се митологизира, ще остане някакъв леко размит спомен... Може би няма да бъде забравено тотално, но много бързо ще се отучим да живеем по този начин. Както и бързо свикнахме. Естествено, може и да бъркам. Донякъде се надявам, че бъркам. Но единствено времето ще покаже.

Остават броени дни до премиерата на спектакъла „Монетата“. Разкажете ни малко повече как се прави театър, когато завесите на COVID кризата затварят сцената?

Боян Крачолов: Относно първата част на въпроса – живеем в ситуация, в която, мисля, не бихме могли по никакъв начин да слагаме категорични времеви рамки. Изразът „броени дни“ според мен е доста опасен в това отношение – най-малкото аз няма как да го гарантирам със сигурност. А относно правенето – основният проблем според мен е, че тази криза вля трудно удържима степен на хаос в театралните процеси. И този хаос се различава от иначе познатия ни „творчески“ такъв, той е по-нездрав, по-опасен. Той най-много застрашава представленията, които стоят на хоризонта, защото те неминуемо съдържат в себе си биографията на процеса. Разбира се, той предлага предпоставки и за чисто творчески, интересни провокации, но проблемното е, че се натрупва стрес от пречки, незасягащи конкретния творчески аспект на репетицията, да кажем, а отнасящи се до нейната логистика например. Това изморява. Най-малкото изморява. Да, никога няма съвършен процес, но днешното време е прецедент в това отношение. От друга страна, тази ситуация дава ясна възможност да се артикулира някаква същинска потребност от театър или от теми, които да са обект на театралното. Да се предложи някаква цедка...

Смелост, любов към театъра, призвание или актьорската игрова потребност обединява в днешната ситуация екипа, с който работите?

Боян Крачолов: Може би онова, което ни обединява, се корени именно в желанието да се противопоставим на хаоса, за който говорех по-горе. Както и в желанието за общност. А пък и ми се струва, че днешната ситуация е много попътна на контекста, който съм се опитал да създам в драматургията. Така че, волю-неволю, обединява ни и това.

Темата на петото издание на Конкурса за нова пиеса на НБУ е „Свободата“. Вече се радваме на драматургичните текстове на първите желаещи да вземат участие. Какво бихте ги посъветвали?

Боян Крачолов: О, аз съм последният човек, който би могъл да дава какъвто и да било съвет. По-скоро е предложение – да се опитат да уловят сегашния човешки и времеви пулс. Това би могло да направи работата им автентична.

Въпросите зададе Калина Иванова

координатор на Конкурс за нова пиеса на НБУ

ноември 2020

• Драматургичeн клуб – представяне на сборника „Пиеси за парите“ - отменя се зарди Ковид ситуацията.

декември 2020

• Репетиции, реализация и премиера на “Монетата” от Боян Крачолов (награда на КНПиеса‘2020) – Календар на културните събития на СО

- Премиера на "Монетата"; Младежки театър "Николай Бинев"

- Снимки от премиера на спектакъла "Монетата"; 15 декември 2020 г.

януари 2021

• Обявяване на номинираните за участие в Лабораторията за пиеси’2021

      Приключи първата фаза на петото юбилейно издание на Конкурс за нова пиеса на Нов български университет на тема Свободата.

      От постъпилите за участие 62 драматургични текста, сред които се открояват и имената на утвърдени автори, академичното жури на конкурса с председател проф. Виолета Дечева, д.н. и членове: гл. ас. д-р Владимир Маринов, гл. ас. д-р Георги Гочев, проф. Михаил Неделчев, проф. Пламен Дойнов, д.н., проф. д-р Светла Христова и доц. Снежина Петрова номинира 7 пиеси. Техните автори ще вземат участие в Лабораторията за писане на пиеси 2021, която ще се проведе в периода 22–26 февруари в Нов български университет. Писателят Георги Господинов е неин водещ тази година.

      Лабораторията е втората фаза на конкурса. Авторите ще имат възможността да работят върху своите произведения, оформяйки техните окончателни варианти. Измежду тях академичното жури ще определи и носителя на наградата на Конкурс за нова пиеса 2021.

      Тя ще бъде обявена в първия ден на пролетния семестър – на 1 март.

      Номинираните за участие в Лабораторията за писане на пиеси 2021 са:

      Мартина Новакова и Мигел Валентин – „Урок по самота“

      Митко Бояджийски – „С човешко лице“

      Деница Пенчева – „Богоявление“

     Кристина Беломорска – „EXODUS: Отвътре-навън“

     Владо Трифонов – „Нещастен син на некадърно време“

     Мая Кисьова – „Моят театър. Един урок на Сара Бернар“

     Калина Терзийска – „Ейяфятлайокутл“

      С номинациите журито следва една от целите на конкурса да поощрява нови имена и форми.

      Партньор на конкурса е Българското национално радио.

      Конкурсът се провежда с подкрепата на Централния фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ.

февруари 2021

• Откриване на Лабораторията за писане на пиеси’2021 - 22 февруари 2021 г.

      В галерия „УниАрт“ на Нов български университет се откри Лабораторията за писане на пиеси, която е втората фаза от Конкурс за нова пиеса 2021 на тема „Свободата“. Неин водещ е писателят Георги Господинов, с когото в рамките на пет дни седемте номинирани драматурзи ще дискутират и усъвършенстват своите текстове.  

      „Смисълът на тази Лаборатория, която аз наричам работилница, е да се работи конкретно. Всички ние сме в една работилница на думите. В тази работилница има майстори, а ние тук сме чираци. Майсторите са тези, чиито книги четем и чиито пиеси гледаме“, сподели в самото начало Георги Господинов.

      На 1 март 2021 г. журито с председател проф. Виолета Дечева, д.н. ще определи и носителя на тазгодишната награда на конкурса.

      Конкурсът за нова пиеса се провежда с подкрепата на Централния фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ, а медиен партньор е Българското национално радио.

• Обявяване на победителя в Конкурс за нова пиеса’2021 на НБУ

„УРОК ПО САМОТА“ НА МАРТИНА НОВАКОВА И МИГЕЛ ВАЛЕНТИН Е ПОБЕДИТЕЛЯТ В КОНКУРС ЗА НОВА ПИЕСА‘2021 НА НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

• Церемония по награждаването

      „Урок по самота“ от Мартина Новакова и Мигел Валентин е пиесата-победител в Конкурс за нова пиеса 2021 на Нов български университет.
      Драматургичният текст, написан в съавторство, спечели петото юбилейно издание на тема „Свободата“.

      „Този конкурс имаше голямата цел да се опита да събере прекъснатите нишки между хората, които пишат пиеси, онези, които ги поставят на сцената и онези, които знаят какво е драматургията или театъра през времето. Този университет е най-доброто възможно място за подобна инициатива.”, каза  в началото на церемонията по награждаването проф. Виолета Дечева, д.н., председател на академичното жури.

      „Нов български университет е място, което събира хората, които искат да работят заедно, да се чуват взаимно, да създават среда“, с тези думи Ректорът проф. Пламен Дойнов, д.н. се обърна към финалистите в конкурса и посочи мотивите на журито за избора на пиесата “Урок по самота”: „За свободата, с която се движи тази пиеса в драматургичната форма и градското пространство“.

      Мартина Новакова благодари за отличието и за възможността да участва в конкурса: „Тази пиеса е един скок към свободата. Цялото това преживяване оставя след себе си много надежда, че можем да пишем за онова, което най-много ни вълнува, и че то може да достига до другите и да ги вълнува по същия начин… че можем да продължим да споделяме и да се откриваме чрез театъра“.

      Седем драматурзи от България, Испания и Северна Македония работиха през изминалите дни върху своите текстове под менторството на писателя Георги Господинов. На церемонията той ги призова: „Не спирайте да се вълнувате, докато създавате пиесите си, защото само вълнението предизвиква вълнение. Създайте общност, с която да говорите за театър, за писане, за тенденции... на вас се пада да преодолеете пропукванията и пропастите между поколенията, да убедите българските режисьори, че е съвсем ествествено да работите заедно“.

      Конкурсът за нова пиеса се реализира с подкрепата на Централния фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на Нов български университет. Медиен партньор е Българското национално радио.

март - април 2021

• Събиране на текстовете за сборникa с пиесите на участниците в Лаборатория за писане на пиеси’2021

ФЕВРУАРИ

• На 17 февруари 2020 година от 17:00 ч. на официална церемония в галерия УниАрт на Нов български университет ще бъде обявен победителят в Конкурс за нова пиеса '2020 на тема "Парите". По традиция, всяка година Ректорът на НБУ връчва на победителя Диплома. Авторът на спечелилата пиеса ще получи и парична премия, както и възможност за реализация на театрално представление по неговия текст. Всички участници, преминали през Лабораторията за писане на пиеси '2020, с ментор Теодора Димова ще получат сертификати за участието си в Конкурса и техните пиеси ще бъдат публикувани в Сборник "Пиеси за Парите", отпечатан от Издателството на Нов български университет.
• От 19:00 ч. в Университетския театър на Нов български университет ще се изиграе театралното представление "Добролюб" по едноименната пиеса на Лило Петров - победителят в Конкурс за нова пиеса '2019 на тема "Тайните".

• След обявяване на номинациите, авторите, чиите произведения бяха отличени от академичното жури, ще преминат през Лаборатория за писане на пиеси, която ще се проведе в периода 10.02.2020 г. - 14.02.2020 г. в Галерия UniArt на Нов български университет. За една седмица драматурзите ще работят върху текстовете си, наставлявани от писателя и драматург Теодора Димова.

• На 10.02.2020 г. в 12:00 ч. в Галерия UniArt на Нов български университет с Публична лекция на Теодора Димова ще се постави началото на втората фаза на Конкурса за нова пиеса '2020. В Лабораторията ще вземат участие номинираните автори.

• 03 февруари 2020 г. - Театрално представление "Добролюб" от Лило Петров. 19:00 ч. в Малък градски театър "Зад канала".

ЯНУАРИ

• 9-и януари 2020 г. от 19:00 ч. в Малък градски театър "Зад канала" - III-то представление на "Добролюб" - пиесата на Лило Петров, отличена в Конкурса за нова пиеса '2019 на тема "Тайните".

ДЕКЕМВРИ

• На 30-ти декември на пресконференция на Съюза на артистите в България и Столична община обявиха номинациите за Национална награда ИКАР 2020. Гилдията на театроведите, критиците и драматурзите номинираха пиесата "Добролюб" на Лило Петров в категория Драматургичен текст.

• На 16-и декември от 19:00 ч. в Малък градски театър "Зад канала" за втори път се изигра представлението "Добролюб" от Лило Петров.

• На 13-и декември от 20:00 ч. в Fox book cafe ще бъде представен сборника "Пиеси за тайните" - част от програмата на Софийския международен литературен фестивал.

• На 3-ти декември от 17:30 ч. в Център за книгата на Нов български университет се състоя представянето на сборника с номинираните пиеси от Конкурса за нова пиеса '2019 на тема "Тайните", преминали през Лабораторията за писане на пиеси.

НОЕМВРИ

• На 26-и ноември от 19:00 ч. в Малък градски теаът "Зад канала". Премиера на театралното представление "Добролюб". Пиесата е написана от Лило Петров и получи награда на Конкурс за нова пиеса '2019 на тема "Тайните".

• На 22-ри ноември от 18:00 ч. в галеря Credo Bonum ще се състои среща на Драматургичния клуб, част от Конкурса за нова пиеса '2020 на тема "Парите". Водещ на събитието ще бъде г-н Георги Тенев.

• На 2-ри ноември Председателят на журито на Конкурс за нова пиеса проф. Виолета Дечева гостува на Любима Бучинска в предаването “Арт сезони” по Радио Благоевград

ОКТОМВРИ 

• На 27 октомври 2019 г. гости на предаването "Библиотеката" по БНТ1 бяха председателят на журито на Конкурса за нова пиеса - проф. Виолета Дечева, д. н. и водещият на Лабораторията за писане на пиеси - Теодора Димова. Те споделиха своите очаквания за предстоящото издание на Конкурса и значението на "Парите" за съвременния човек - основен мотив за избора именно на тази тема.

• Списание "Следва" брой 39/2019 г. публикува откъси от пиесите, преминали през Лабораторията на Конкурса за нова пиеса '2019 на тема "Тайните".

• На 22-ри октомври 2019 се проведе Пресконференция на Конкурса за нова пиеса в галерия „Кредо Бонум“. На събитието присъстваха журито на конкурса: проф. Виолета Дечева, д.н. (председател), гл. ас. д-р Георги Гочев, проф. Михаил Неделчев, доц. Пламен Дойнов, д.н., проф. д-р Светла Христова и доц. Снежина Петрова. Сред гостите бяха и победителят от миналогодишното издание – Лило Петров, чиято пиеса „Добролюб“ разказва за тайните на Държавна сигурност. Премиерата на „Добролюб“ се очаква в края на ноември, 2019 г., в Малък Градски Театър "Зад канала", обяви режисьорът на представлението Весела Василева.
  
  
  

ЮНИ

• Представяне в медиите на новото издание на Конкурс за нова пиеса’2019 на НБУ

  Доц. Снежина Петрова разказва, в ефира на БНР, за новото издание на Конкурса, чиято тема е "Тайните"
  
  Проф. Виолета Дечева обявява и разказва, в ефира на Дарик радио, за темата "Тайните" на настоящия Конкурс 
  
  Доц. Снежина Петрова и Георги Гочев, членове на журито на Конкурса, разказват за него и тазгодишната му тема - "Тайните" в ефира на Bulgaria On Air
  
  

  В брой 37 на списание "Следва" (с. 80-85) е публикуван текст на проф. Виолета Дечева, който проследява направеното от Конкурса през неговите първи две издания. Освен него - публикувани са и откъси от пиесите на Таня Шахова, Ясен Василев, Валентина Щайн, Магда Борисова и Лора Шварц, тазгодишните номинирани автори
  
  Доц. Снежина Петрова и доц. Пламен Дойнов, членове на журито, разговарят с Георги Лозанов в ефира на Bulgaria On Air за "Тайната" и тазгодишното издание на конкурса
  

АВГУСТ/СЕПТЕМВРИ

• съставителство, подготовка и излизане от печат на сборника с Пиеси за родината
  
  
  Предговорите на Виолета Дечева и на Явор Гърдев към сборника:
  
  

Мъглявината Родина
Виолета Дечева

Когато в средата на миналата година обявихме второто издание на

Конкурс за нова пиеса на Нов български университет на тема „Родината“,

имахме пълното съзнание, че реакциите няма да са еднозначни и ед-

нопосочни. Така и стана. Мненията се разцепиха доста рязко на pro

и contra. Едни казваха: „Каква е тази тъпа тема? Сега всякакви наци-

оналисти графомани ще си пратят творенията и да видим какво ще

ги правите.“ Други се застъпиха: „Страхотна тема! Поемате риск, но е

интересно какво ще излезе.“ Имаше и умерени скептици, които иро-

нично ни предупреждаваха да сме готови за сюжети с ханове, чанове и

гаванки, както и за недвусмислени политически провокации.

Реалността в родината обаче ни изненада. Нито едно от тези пре-

дупреждения не се сбъдна. Изглежда, че националистите – независимо

дали са графомани, или не – изобщо не се интересуват от драматургия,

или поне от това да създават такава. Предпочитат да използват вече ка-

нонизираните в българската традиция пиеси по свой начин. Че поехме

риск, е факт – риск колкото заради политическите (зло)употреби с

тази тема, толкова и заради гнусливостта на интелигенцията от нея.

Очакванията да получим нещо особено впечетляващо и изненанадващо

– като фабула, идея, герои или драматургична форма – също не се опра-

вдаха. Изненадващо беше, че вместо да ни затрупат със славни царски

сюжети и пиеси с герои от далечното минало, авторите бяха избрали

по-близката история. Слава богу, не получихме и политически прово-

кации, което означава, че или изкуството ни е напълно деполитизирано,

или политическите субекти са напълно безразлични към изкуствата, в

частност – към театъра и драматургията.

И все пак, защо „Родината“? Нашият конкурс е тематичен, а изборът

на тема според нас би трябвало да поставя съществен за обществото

ни и въобще за човешкото съществуване проблем. За първото издание

избрахме невралгична за българското общество тема, която същевре-

менно стои като универсална ценност – справедливостта. За второто

избрахме родината, защото смятаме, че работа на интелектуалците, на

интелигенцията, на изкуствата е да осмислят такива фундаментални за

модерния човек понятийни конструкти и да рефлектират промените в

тях през времето. А те сякаш изоставиха тази работа. И докато повечето

смятаха, че в процеса на глобализация „родина“ е изчезващо понятие,

новите партийните строители си го присвоиха. Ето защо избрахме да

провокираме пишещите именно с тази тема, защото тя продължава да е

конститутивна за идентичността на човека днес. Каквито и промени да

са настъпили в живота му, родината назовава онова нещо, във връзка

с което всеки се пита „Кой съм аз и защо съм такъв?“ Събитията през

последните години както в Европа, така и в света все по-настойчиво

наложиха преосмислянето на тази част от нашата идентичност (лична

и колективна), както и на символите, сюжетите и героите, с които я

свързваме.

В българската култура представянето на родината в текстове,

визия или музика има дълга и богата традиция. Емблема на мо-

дерното българско изкуство от 20-те години на ХХ век е Родното и

движението Родно изкуство, за да назова само един пример от тази

богата традиция. Колкото и противоречиви примери да откриваме в

нея, както и да се е разбирало в нея родното, тя винаги показва как

си представяме самите себе си и света, как виждаме себе си в обще-

ството, в което живеем. Очаквахме новите драматургични творби да

дадат творчески израз на тази представа, мислейки съвременния свят

най-вече от универсална гледна точка, но също и от най-неочаквани

локални перспективи, включително и иронични.

Какво получихме? Макар да ми е трудно да кажа, че темата за

родината е отключила сюжети, отправящи предизвикателство към

вече съществуващите представи и нагласи в българската култура, все

пак намирам картината, която съставиха получените над 60 пиеси, за

много интересна като цяло.

На първо място, за повечето автори тя очевидно се оказа сериозна

провокация, защото ги накара за пръв път изобщо да си поставят този

въпрос. В пиесите си те се опитват да намерят вход към това понятие –

някаква представа, усещане, преживяване, или с други думи – опитват

се изобщо да намерят за себе си образ, идея, фабула, персонажи, чрез

които да въплътят отношението си към родината и към самите себе си

и да го представят. Казано иначе, в тези текстове родината се оказва

мъглявина, неясна категория, която повече обърква, отколкото про-

яснява разбирането за това кой съм аз, кои сме ние. Два от текстовете,

които бяха номинирани за участие в Лабораторията за писане на

пиеси, изразяват по различен жанров начин тъкмо тази тенденция:

това са „Експедицията“ от Магда Борисова и „Три сестри без Чехов,

но с чайка“ от Сабина Стефанова (Лора Шварц). В единия случай ро-

дината е представена през конструиран като за куклена сцена игрови

антиутопичен сюжет, а в другия – чрез откровена перформативна игра,

която я показва като изпразнено от значимост място, като означаемо

без означаващо, празна „сцена“, свободна автореферентна театрална

игра. Това объркване, предизвикано от темата „Родината“, е не тол-

кова знак за универсалистка нагласа у авторите, която произвежда

смислени глобални идеи и сюжети, колкото говори за оттегляне, дори

за отказ тази тема да се рефлектира – нещо, което, както казах по-

горе, е по определение занимание на интелигенцията, на пишещите,

на мислещите хора в българската култура.

На второ място, не се оправдаха – слава богу! – страховете, че ще

има масово използване на исторически сюжети от типа „от Аспарух

до наши дни“. Доколкото обаче в българската драматургия от Иван

Вазов до Никола Русев историческите сюжети имат ключово значение

и присъствие (нека само погледнем българския драматургичен канон!),

подобно отсъствие е само по себе си факт, заслужаващ внимание. Какво

в действителност се случва? Може би наблюдаваме умора и отвращение

от този тип сюжети? Ако съдим по рекламните клипове, туристическата

индустрия, графитите, медийните сюжети и и дискурс – едва ли. Според

мен е друго. По-вероятно става дума просто за непознаване на история-

та и историческите сюжети извън медийните клишета. А също би могло

изобщо да липсва интерес към миналото. С интереса към българската

история обаче обикновено се свързва колективната идентичност –

родното, родът, домът и т.н. И отсъствието на този исторически

тип сюжети очертават криза в традиционната саморефлексия, която

обичайно обозначава т. нар. национална гордост, основаваща се на

„славната българска история“. Трудно е да се каже какви са причините

за тази криза в няколко изречения. За мен обаче ясно е едно: този тип

(исторически) наратив за героите и колективните разкази в българската

история е изоставен от интелигенцията (или поне от пишещите пиеси

в България днес) изцяло в ръцете на разигравания от политическите

партии националистически дискурс, независимо че последните го

представят единствено в драматични клиширани образи и истории,

както и в туристическо-кичозни етнографски инсценировки.

Един от най-интересните текстове за сцена, които получихме,

сюжетиращ върху българското минало и историята на ХХ век, бе

„Майка“ от Валентина Евтимова (Валентина Щайн). Той представя

грижата на една жена за български евреи по време на депортаци-

ята им от Лом през 1943 г. Интересното е, че авторката не живее

в България, а в Германия, при това повече от 12 години, и дистан-

цията във времето – а също и в чувствителността към тази тема

спрямо живеещите в България – със сигурност е оказало значение

при избора на сюжета и начина на неговото структуриране. Това бе

третата пиеса, номинирана за участие в Лабораторията на Конкурса.

На трето място, мисленето на живота в България чрез миналото

е представено в една съвсем неголяма част от получените пиеси най-

вече чрез сюжети от периода на 90-те или от по-дългото време на т.

нар. „Преход“, тъй като този период се преживява като оказващ най-

непосредствено влияние върху българското настояще.

Четвърто, сериозна част от текстовете фабулират върху темата

за емиграцията и обезлюдените села. По време изборът на тези теми

произтича също от промените в българското общество през 90-те.

Интересно е, че т. нар. „селска“ линия в българската драматургия е

традиционна и тя представя селото като идеализирано пространство,

като „лоно“ на българското и родното. В този смисъл, ако се вгледаме

в емигрантската линия на писане, породена предимно от 90-те, в нея

обезлюдените села присъстват като преобърнат символ на родното –

буквално като обезлюден топос. Не бих казала обаче, че в тази група

имаше дори една пиеса, която да се откроява.

Последна в този ред оставих най-голямата група пиеси, която

получихме. В нея родината е представена като територия на патоло-

гичното, а съществуването в нея – като живот в девиантното. Целия

спектър от отклонения в човешкото поведение и психика авторите

представят чрез герои и сюжети в логиката на психологическата пиеса

или психодрамата. Имаше и черни комедии, но като цяло комедийният

жанр остана без особено интересни прояви.

Наградата на конкурса за 2018 г. бе поделена между две пиеси.

Това са „Пет“ от Таня Шахова, която представлява преосмисляне на

канона и продължение на Йовковата „Боряна“ в стилистиката на 90-те,

и „Исмаил“ от Ясен Василев – интересен поетичен поглед към библей-

ската история за Аврам и Сара. В мотивите си академичното жури

изтъкна, че решението да подели наградата е ясен израз на подкрепата,

която Конкурсът на НБУ за нова пиеса дава на два еднакво провока-

тивни към сцената типа драматургично писане, които същевременно

представят два много различни погледа към болезнената днес тема за

родината и родното.

Решението отразява убеждението ни, че днес повече от всякога е

нужно да мислим своята идентичност в една по-универсална перспек-

тива, без при това да забравяме преосмислянето на своите национални

митове, свързващи ни с българското минало.

И така, може да се каже, че в писането за сцена цяла една традици-

онна линия на мислене за родината и родното чрез колективната памет,

утаена в сюжети от историята, е ако не прекъсната, то поне изпаднала в

сериозна криза. Тази линия е усвоена изцяло от политическите партии

и от разпространяваните от тях наративи. Изключението бе пиесата

„Майка“, но авторката неслучайно не живее в България. От тази

гледна точка родината е носталгично привиквано спасително място,

което обаче е и безвъзвратно изгубено.

Иначе родното се възприема враждебно и болезнено – като нещо

чуждо и най-вече неуютно, като пространство на неврози, откло-

нения, абсурди и патология. Родният дом изобщо няма (нов) образ.

Доколкото изобщо е представен в селските сюжети, които обикновено

носят символиката на родното, на корена, уюта, топлината, този дом

се предава като празен. Той е напуснат от децата. Домът и родината

като синоними в този смисъл ни карат да осъзнаем представянето

на родината от драматурзите като пуст, празен дом, празно място,

а обитателите му, избрали своя дом по други места – като безродни

или обезродени, останали без родина. Както казах, тук се намесва т.

нар. емигрантска линия, но тя също няма общо с Вазовите хъшове,

които страдат заради родината, а показва едни по-скоро отчуждени

наблюдатели.

Родината дори няма географски очертания. Тя също не е нещо,

във връзка с което човек се чувства уютно, щастливо, което преживява

интимно. Тя е някакво празно място. Тя е мъглявина – образувание,

което излъчва светлина, но не е звезда, а е смесица от втвърдени газове

и прах. И все пак, това образувание седи в някакъв личен и обществено-

политически космос като „мъглявината Родина“. Оттук и няма защо да

се чудим, че родината като понятиен конструкт е подложена на толкова

много партийни спекулации.

Конкурсът на НБУ за нова пиеса има стратегическа визия за под-

крепата на драматургията в България. Той провокира развитието на

драматургичната форма, като всяка година обявява различна, значима

за човешкото битие и общество тема. В своята последна фаза той се

грижи и за реализацията на наградените в конкурса пиеси. По този

начин се затваря пълният цикъл в процеса между пишещия драматург

и сцената. В изпълнение на своята мисия Конкурсът получи от самото

начало обществена подкрепа в лицето на БНР: радиотеатърът на про-

грама „Христо Ботев“, основен партньор на конкурса, поставя награде-

ните творби. Така новите български пиеси получават разпространение

в различна форма и достигат до максимално широка аудитория.

Конкурсът за нова пиеса е също така проект, подкрепен от Цен-

тралния фонд за стратегическо развитие на НБУ, а това е гаранция, че

би могъл да се превърне в ефективен инструмент за дългосрочна под-

крепа на драматургията в България. Интегрирането на този конкурс

в живота на университетската общност му осигурява трайна и благо-

приятна среда за развитие. Пишещите, знаещите, поставящите, праве-

щите, играещите и учещите драматургия, театър, изкуства се срещат в

името на трайното развитие на новата драматургия в България. Затова

и Конкурсът за нова пиеса е повече от поредния конкурс за българска

драма. Той е стратегически проект в подкрепа на писането на пиеси

изобщо. И доколкото логосът е в основата на изкуствата, доколкото

драматургията смислополага, а театърът интерпретира, преосмисля

и създава произведенията си въз основа на словото, то с подкрепата

за драматургията НБУ следва мисията си да гарантира развитието на

българската куртура в един глобален свят.

Не на последно място, проектът „Конкурсът на НБУ за нова пиеса“

с успех гради и поддържа връзка между пишещите и поставящите в

своята втора фаза – Лабораторията за писане на пиеси, в която право

на участие получават номинираните от академичното жури автори.

Тази връзка – между пишещите драматургия и правещите театър – е

изгубена в България: тя е не просто скъсана и липсват политики за

възстановяването , на нейно място зее хиатус. Затова и за конкурса

е важно тя да бъде създадена. В тази перспектива не е чак толкова съ-

ществено кой ще спечели наградата, макар че всеки участник, разбира

се, желае да получи „лавровия венец“. Най-важното нещо в Конкурса е

участието на номинираните в Лабораторията, в рамките на която авто-

рите работят заедно за седмица в среда, предоставяща им творчеството,

свободата и възможността да проиграят своите текстове от гледна точка

както на колегите си, така и най-вече на водещия – човек от театъра с

доказазан опит и значими постижения в работата си с драматургията.

Миналата година това беше Боян Папазов – класическо име в българ-

ската драматургия. Тази година ръководител на Лабораторията беше

Явор Гърдев. Затова и неговото слово при откриването предговаря

този том с пиеси.

Подобно нещо – проверка на собствения текст за сцена сред ко-

леги и под ръководството на драматург, режисьор или актьор – НБУ

предложи на драматурзите в България за пръв път през 2017 г.

Финалните варианти на текстовете им се издават от издателството

на НБУ в поредицата с пиеси на конкурса, която се разпространява

безвъзмездно в театралната мрежа. Ето защо „Пиеси за родината“ е

вторият сборник с пиеси от Лабораторията за писане на пиеси на

Конкурса на НБУ за нова пиеса, който е вече реалност. А след като тази

реалност е вече налице, няма съмнение, че от нея рано или късно ще

се родят и други, нови, различни театрални реалности.

Все едно дали в родината, или извън нея.

ОКТОМВРИ/НОЕМВРИ




Пълен запис на пресконференцията на Конкурса в галерия "Кредо Бонум" на 6 ноември.

Беше представена историята на Конкурса досега с изданията на тема "Справедливостта", "Родината" и тазгодишната - "Тайните". Препотвърдена беше заявката за дългосрочна подкрепа за съвременната българска драматургия. Явор Гърдев, водещ на миналогодишната "Лаборатория за писане на пиеси", разказа за този втори етап на Конкурса, в който участват номинираните автори. Препотвърдено беше и дългосрочното партньорство с Програма "Христо Ботев" на БНР и Радиотеатъра на БНР. Пиесата "Пет" на Таня Шахова, която спечели миналогодишната награда на Конкурса заедно с Ясен Василев, ще бъде реализирана именно от Радиотеатъра на БНР. Бяха обявени и новите водещи на "Лабораторията за писане на пиеси": това са известният български актьор Валентин Ганев и световноизвестният унгарски драматург Жолт Пожгаи. Беше представена и новата инициатива на Конкурса - "Драматургичен клуб", който ще бъде воден от Георги Тенев. Откриването на клуба ще се състои на 12 декември в книжарницата в корпус 1 от 18 часа.

(Снимката е на Иван Димитров и е публикувана във вестник "Дневник".)

ДЕКЕМВРИ



Откриването на "Драматургичен клуб" към Конкурс за нова пиеса на Нов български университет ще бъде на 12 декември от 18 часа в книжарницата в корпус 1. Негов водещ ще бъде Георги Тенев, който освен носител на "Аскеер" за драматургия и на Prix Europa за най-добра радиодрама, е и участник в първото издание на конкурса. Дейността на клуба е отворена не само към академичната, а най-вече към театралната общност. Дискусиите в него и сътрудничеството на драматурзите цели и разширяване на средата за работа на всички, които се интересуват от съвременна драматургия.



В рамките на Софийски международен литературен фестивал на 15 декември от 13 часа в Мраморното фоайе на НДК се състоя дискусията "Говорим за българската драматургия: "Пиеси за родината" или за трудните отношения между българската театрална сцена и българските автори на пиеси". Неин водещ беше проф. Виолета Дечева и участваха aвторите в сборника с пиеси и представители на журито на Конкурс за нова пиеса.
Споделяме думите за нея от Фейсбук страницата на фестивала: "За българската драматургия, за пиеси за родината и за трудните отношения между българската театрална сцена и българските автори на пиеси разговаряха Виолета Дечева, Боян Папазов, Пламен Дойнов и Михаил Неделчев. Виолета Дечева започна ударно дебата с директния въпрос защо, според присъстващите, съвременните български пиеси често нямат втора постановка. За Пламен Дойнов най-добрите авторски текстове имат потенциал, но причините да не се поставят стоят извън текста и драматурзите. Според него, нови текстове непрекъснато се пишат и поставят поради няколко причини - заради възможностите за субсидия и номинации за награди само за нови текстове и постановки; друга причина е, че след много добра първа постановка и награди – рискът на втората постановка е съпроводен със страх и съмнения заради качествени сравнения. За Виолета Дечева са нужни повече смелост в пиесите и постановките, но, за жалост, има трайно предпочитание към лоша или посредствена чуждестранна драматургия, най-вече булевардна, за Дечева е скъсана една нишка с драматургичното минало, мяра и качество. Дечева припомни, че пиесите не се издават, малко са поставяни, няма втора постановка и на драматургията и на драматурзите се гледа като на рядък и изчезващ куриозен вид. За Неделчев това донякъде се обяснява и с нагласата към работа с пиеси, тъй като на тях се гледа само като на материал и основа, т.е. ресурс за свободна манипулация, докато, все пак, драматургичният текст е завършен и цялостен и сам по себе си. Дечева също припомни и че няма традиция в публикуването на пиесите на хартия и е по-скоро изключение, отколкото норма, при това не само защото е издателски риск. Пламен Дойнов е убеден, че са необходими постоянни и всекидневни грижи и усилия за драматургичната среда, да бъде насищана тя с текстове и разговори. Боян Папазов беше категоричен, че е нужен само и единствено театрален преврат, който да се извърши в три-четири стъпки: настоящето поколение драматурзи и режисьори да вземе властта в театрите като във всеки театър има пишещ драматург на щат; във всеки театър и във всеки сезон да се поставят съвременни български пиеси; драматурзи да станат директори на театрите, защото повечето са еднокнижници като министър-председателя на държавата. Всичко друго, според Боян Папазов, са приказки. Михаил Неделчев единствено припомни, че всеки подобен манифест изисква общност - манифестът е успешен, когато се прилага на практика."







На коледното парти на НБУ Конкурс за нова пиеса получи наградата "Сцена".

Пълен запис на откриването на "Драматургичен клуб" към Конкурс за нова пиеса на Нов български университет. То се състоя на 12 декември от 18 часа в книжарницата в корпус 1. Негов водещ беше Георги Тенев, който освен носител на "Аскеер" за драматургия и на Prix Europa за най-добра радиодрама, е и участник в първото издание на конкурса. Дейността на клуба е отворена не само към академичната, а най-вече към театралната общност. Дискусиите в него и сътрудничеството на драматурзите цели разширяване на средата за работа на всички, които се интересуват от съвременна драматургия.

ЯНУАРИ-МАРТ

Вече са ясни номинациите в Конкурса за нова пиеса на Нов български университет. В третото издание на драматургичната надпревара се включиха 78 български творци, които представиха свои текстове по тазгодишната тема на конкурса – „Тайните“. От тях академичното жури на конкурса с председател проф. Виолета Дечева отличи следните шест творби:

. „Свлачище“ на Васил Балев 
. „Отровена пиеса за той и тя“ на Димитър Бочев 
. „Астероид 35 111“ на Галина Георгиева 
. „Цугцванг“ на Николай Гундеров 
. „Добролюб“ на Лило Петров
. „Шест“ на Таня Шахова

Номинираните автори ще вземат участие във втората фаза на конкурса – Лабораторията за писане на пиеси, която ще се проведе от 18 до 22 февруари в НБУ. Нейни водещи тази година ще бъдат българският актьор и режисьор Валентин Ганев и прочутият унгарски драматург Жолт Пожгай. През петте дни на събитието участниците ще имат възможността да работят по своите текстове заедно с двамата водещи, а на 25 февруари с тържествена церемония в университета ще бъде разкрита и последната тайна – носителят на наградата на тазгодишния Конкурс за нова пиеса на НБУ.

Лабораторията за писане на пиеси беше открита на 18 февруари в 12 ч. с въвеждащи лекции на Валентин Ганев и Жолт Пожгай. Те са публични и отворени за всички желаещи.

Конкурсът за нова пиеса на НБУ е част от Календар на културните събития на Столична община 2019.

„Добролюб“: това е името на наградената пиеса в третото издание на Конкурс за нова българска драматургия, организиран от Нов български университет. Тема на тазгодишният конкурс беше „Тайните“. Автор на пиесата е младият драматург Лило Петров.

В края на комунизма Тома, висш функционер от службите за сигурност на комунистическата партия с агентурното име „Добролюб“, е изправен пред труден избор: да унищожи своето агентурно досие, или да го съхрани. Част от него иска да забрави, а друга част – да помни. „Заради смелостта да качи на сцена травматичната тема за избора в епохата на комунизма“ – това е мотивът, с който журито единодушно присъди наградата на Лило Петров. 

Пиесата „Добролюб“ беше отличена сред 78 постъпили пиеси от академично жури на НБУ в състав: проф. Виолета Дечева, д.н. (председател на журито), гл. ас. д-р Владимир Маринов, гл. ас. д-р Георги Гочев, проф. Михаил Неделчев, доц. Пламен Дойнов, д.н., проф. Светла Христова и доц. Снежина Петрова.

Официалното награждаване се проведе на 25 февруари в Галерия „Униарт“ на Нов български университет, а наградата беше връчена от ректора на НБУ, проф. Пламен Бочков. Специална лекция изнесе унгарският драматургът Жолт Пожгай, който, заедно с актьора Валентин Ганев, беше водещ на тазгодишната „Лаборатория за писане на пиеси“, в която участваха шестимата номинирани от журито автори. Участниците бяха поздравени и от г-жа Бина Харалампиева, директор на „Малък градски театър зад канала“, където отличената пиеса ще получи своята сценична реализация.   

Конкурсът се провежда с помощта на Фонд за стратегическо развитие към НБУ и е официална част от културния календар на Столична община. Партньори на конкурса са Българското национално радио, „Малък градски театър зад канала“ и Унгарският културен институт в София.

На 5 март, вторник, от 16,30 часа в Център за книгата е втората среща на Драматургичен клуб на Конкурс за нова пиеса. Клубът е част от календара на Конкурса за 2019 г. Този път обект на анализ е работата с документален материал от драматурзите и режисьорите. Два са фокусите на внимание и предмет на дискусия: пиесата на наградената в първото издание на конкурса Йоана Мирчева „Изход“ и спектакъла на Весела Василева „Настане вечер“ по документален материал. Драматургичният клуб е постоянният дискусионен форум на Конкурс за нова пиеса и е отворен към всички, които пишат, четат, поставят, изследват драматургията и театъра или просто се интересуват от тях. Модератор на разговора и събитието е Георги Тенев.

септември

Представяне на сборника „Пиеси за справедливостта" на Празниците на изкуствата „Аполония“ на 5 септември от 18 часа. Сборникът включва пиесите на Йоана Мирчева, победител от миналогодишното издание на Конкурса и на останалите номинирани - Владо Трифонов, Георги Тенев, Иван Димитров, Нели Лишковска, Петя Башева.

октомври

Пресконференция на журито, на екипа на Университетски театър на НБУ и на Радиотеатъра на БНР, представителна за обявяване - на името на водещия на Лабораторията за писане на пиеси, на премиерата на сборника с пиеси от първото издание на Конкурса със заглавие „Пиеси за справедливостта“, както и на постановъчния  екип на наградената пиеса „Изход“ в Конкурс за нова пиеса’2017 и на работата по поставянето й от Радиотеатъра на БНР.

На официалната пресконференция на 18 октомври в галерия „Кредо Бонум“ беше обявено, че Явор Гърдев ще е тазгодишният водещ на „Лабораторията за писане на пиеси“, Гергана Димитрова ще постави на сцена „Изход“ на Йоана Мирчева, първата наградена пиеса от предишното издание, а Петър Бакалов ще режисира нейния радио вариант за БНР!



Сборникът "Пиеси за справедливостта" беше издаден още в края на лятото и след представянето му на Празниците на изкуствата „Аполония“ - има и премиера в София: на 16 септември от 17,30 часа в книжарницата в корпус 1 на НБУ! Сборникът включва пиесата на Йоана Мирчева, победител от миналогодишното издание на Конкурса и на останалите номинирани - Владо Трифонов, Георги Тенев, Иван Димитров, Нели Лишковска, Петя Башева! Авторите присъстват и се четат взаимно. Вечерта е водена от проф. Виолета Дечева и Боян Папазов, а за текстовете и авторите говори доц. д-р Йордан Ефтимов.

ноември

- Представяне на книгата Софокъл "Едип тиран" и изложба с фотографии от първото издание на Конкурса.

- Семинар, посветен на темата на Конкурс за нова пиеса’ 2018 на НБУ - Родината.

декември

На 13 декември от 19,30 часа в мраморното фоайе на втория етаж на НДК и в рамките на Софийски международен литературен фестивал ще бъде представен сборникът "Пиеси за справедливостта". Ще участват както номинираните автори в миналогодишното издание на Конкурса (Владо Трифонов, Георги Тенев, Иван Димитров, Нели Лишковска и Петя Башева), така и победителят Йоана Мирчева, но и актьорите Юлиана Сайска и Велислав Павлов. В представянето ще участват и проф. Виолета Дечева, председател на журито на Конкурса, а също и Боян Папазов, миналогодишният водещ на "Лаборатория за писане на пиеси", в която участваха всички номинирани.

януари

Получени са 60 пиеси в тазгодишния Конкурс, чиято тема е "Родината"!




Предстои обявяване на номинираните за участие в Лабораторията за писане на пиеси.

февруари

- Премиерата на представлението "Изход" се състоя на 26 февруари в Университетски театър НБУ от 18,30 часа. Представлението е по пиесата на Йоана Мирчева, лауреат на миналогодишния "Конкурс за нова пиеса" на тема "Справедливостта". Режисьор е Гергана Димитрова, която е носител на награда "Икар" както за режисура, така и за драматургия (в съавторство със Здрава Каменова) за "Праехидно". В представлението участват: Диана Спасова, Янко Велков - Янец, Антоанета Петрова, Даниела Ганчева, Юлиана Крушева, Стефани Алдимирова, Кристина Нацева, Ивона Маврова, Десислава Стоянова. Сценограф и костюмограф е Мария Папучевска (магистър от програма "Сценичен дизайн"), а асистент-режисьор е Стефани Будинова.

- Пиесата "Изход" на Йоана Мирчева беше номинирана за наградите "Аскеер" в категорията за съвременна българска драматургия. 



- Провеждането на Лаборатория за писане на пиеси с водещ Явор Гърдев и с номинираните автори на пиеси се състоя между 19 до 23 февруари, като първият и последният ден от нея ще бъдат отворени за публика в галерия Униарт. Пълен запис от откриването на Лабораторията, както и публикация на откриващата лекция на Явор Гърдев.

- 

На 26 февруари на тържествена церемония в галерия UniArt Galleryректорът на Нов български университет проф. д-р Пламен Бочков връчи за втори път наградата на "Конкурс за нова пиеса" на НБУ. Темата на тазгодишния конкурс беше „Родината“. За наградата се състезаваха 60 пиеси. 
Академичното жури, в състав проф. Виолета Дечева, д.н. (председател), гл. ас. д-р Владимир Маринов, гл. ас. д-р Георги Гочев, проф. д-р Михаил Неделчев, доц. Пламен Дойнов, д.н., проф. д-р Светла Христова и доц. Снежина Петрова, присъди голямата награда на конкурса на две пиеси: „Исмаил“ на Ясен Василев и „Пет“ на Таня Шахова.

календар 2016-2017 април

27 април от 11.00 ч. открита лекция на известния театровед Ханс-Тийс Леман на тема: Правото и прекрачването му: Пиесата-урок и постдраматичната трагедия в Университетски театър на НБУ

юли

Oткриване на сайта Конкурс за нова пиеса и Фейсбук страницата: рубрики, първи публикации и т.н. с негов постоянен редактор и автор.



"С" като Справедливост. Ще ни се да вярваме, че където и да попаднат, от театри до клубове, флаерите подтикват към писане и мислене върху темата на Конкурса.



През 1983 г. е последното посещение в България на Хайнер Мюлер, един от най-важните драматурзи на ХХ век, заради знаменитата постановка на Димитър Гочев на неговия „Филоктет” в Театър „София”. Миналата година бе премиерата на "Квартет" на Явор Гърдев, последното засега българско представление по текст на Мюлер. А в разговор с Андре Мюлер от август 1987, Хайнер Мюлер казва следното за собствения си драматургичен опит: "Има разлика между драматург и романист. Писането на пиеси е подвижна активност. Аз, например, не мога да пиша диалог седнал. Трябва да ходя. Наскоро четох текст за Шекспир, в който авторът се удивлява на това как мозъкът на Шекспир може да се справи с толкова много. Но не пишеш с главата си, пишеш с краката си. Брехт не е можел да пише, когато е бил с настинка, защото физически го е спирала. Лудостта e спирана от подвижността. Има мотор, който работи в мен и той трябва да се движи от време на време. Това е всичко. Не се питам защо е така. Тук се съгласявам с Гьоте, който казва "нека Бог да ми е на помощ да не се опозная"."



Първата оригинална българска пиеса е създадена преди 159 години и е за хумористичната справедливост. Това е комедията "Ловчанският владика или беля на ловчанския сахатчия" от Теодосий Икономов. В документални бележки от архива на автора сюжетът е описан като „истинска случка, станала в Ловеч с гръцкия владика. Да се разобличи разврата на гръцкото духовенство. Владиката задиря жената на местния часовникар Стойчо,­ хубавата гъркиня Мариола. Посъветван от приятеля си Драган, часовникарят привидно заминава за Свищов и изненадва владиката с жена си в собствения си дом. Владиката публично е осмян и разобличен.“



"Атическата трагедия изразява едно по-висше разбиране за ред и справедливост. За Омир правдата е просто обичай. За Солон в началото на шести век тя има и някакво социално съдържание. Атическата трагедия завършва еволюцията на тази категория, като я поставя в основата на драмата на човечността. Чрез трагедията поетът-гражданин се обръща към колектива от граждани. Митът и религията му позволяват да се изрази обемно, да засегне житейските проблеми в пълнота, да им придаде извънвременна първична сериозност. Така те звучат като важно обобщение и като пример за поведение. В света на трагедията действителният живот се издига и пречиства във вечната структура на митичната истина. Конкретните обществени конфликти се стопяват в грамадния вечен конфликт. С твърде специфичния елемент на този конфликт – съдбата, атинянинът митично изразява и увереност в своето съществуване. Тя му служи за етичен център и художествено укрепява колебанията във възприятието за справедливостта."

август

Представяне на Боян Папазов: Първият водещ на Лабораторията за пиеси през втория етап на Конкурс за нова пиеса през февруари 2017 г.



Ексклузивен разговор с Боян Папазов за "Лаборатория за писане на пиеси", публикуван за първи път на сайта на Конкурса и препубликуван на сайта на Портал "Култура".



Радиопиесата "Демон за продан" на Самуел Финци по текста на Боян Папазов е интересна не само с това, че Самуел и Ицко Финци са син и баща и в нея, а и с участието на други неочаквани театрални фигури - Крикор Азарян и Александър Морфов. Ирини Жамбонас, Стефка Янорова, Валери Леков, Илияна Дойчинова и Йосиф Шамли са останалите актьори.



На 17 септември, денят на София, е първото представление за сезона на "Рицар на Светия Дух", последната засега поставена пиеса на Боян Папазов. Драматургът ще води "Лабораторията за писане на пиеси" през февруари, в нея ще участват номинираните участници от "Конкурса". Представлението има награди "Икар" за сценография и най-добро представление. Маргарита Младенова, режисьор на представлението, казва следното "когато преди две години Боян Папазов ми даде пиесата си „Рицар на Светия Дух“, изпитах тъмно вълнение; приех идеята му Духът на убития да се завърне тук, за да прости на убийците си като най-точното проявление на Алековата същност; припознах в делира на Фильо образа на големия делир, в който се мята българският живот без памет – за разлика между лъжа и истина, добро и зло, градене и събаряне, напред и назад, подем и падение. И от който единствено и само Духът наш насъщен може да ни изведе. Да ни върне чувството за смисъл.“



"Бясна, кривогледа и лакома" засега е последната поставена пиеса на Боян Папазов. За нея той казва следното - "пиесата има посвещение: „На актрисата Йорданка Стефанова, с поклон.“ Поклоних й се вътрешно през 2007 година, когато в пиесата ми „Бяс“ (постановка на Пламен Марков) Йорданка изпълни зашеметяващо ролята на Божия. Тогава си казах, че за актриса с такъв диапазон трябва да се пишат роли. Тази монодрама е подарък за Дана и нейната дарба." Пиесата печели Голямата награда за българска драма „Иван Радоев” през март 2013.

октомври

Именно с информация за Конкурса завършва бр. 17 на "Университетски вестник" на НБУ!

---

Що е справедливост? Твърди се, че всяка епоха или култура разбирали под това нещо съвсем различно. Кое е справедливо и кое - не, според Аристотел, Сократ, Конфуций и сие? И какво се разбира под справедливост днес?



---

В мрачен софийски ден през октомври светъл плакат на Конкурса е изгрял в хубава градска компания между програмата на Театър "199" и плакат за представление на ТР "Сфумато".

ноември

Прожекцията и дискусията за филма "Прошка" (2016) са на 24 ноември, четвъртък, от 18 часа в Аулата в Корпус 1 на НБУ. Входът е свободен. Водещи ще бъдат проф. д-р Людмил Христов и членът на журито на Конкурса - доц. д-р Светла Христова.

Филмът разказва историята на Жеко Стоянов и семейството му, които са репресирани от органите на Държавна сигурност. Като ученик е привикван многократно в милицията, после е изтезаван в затвора, осъден е на смърт, а майката и детето са подложени на психически тормоз. Благодарение на амнистията през 1964 г. Жеко е помилван. Десетилетия по-късно, дъщеря му Ваня Жекова, като член на Комисията по досиетата, чиято дейност е да проверява за принадлежност към бившите тайни служби, се натъква на името на баща си. Травмите от тоталитарния режим и до днес остават нерешени, затова „Прошка“ се опитва да осветли тези проблеми.

Режисьор на "Прошка" е Ваня Жекова, а неин съсценарист е Стефан Чернев. Досега филмът „Прошка“ е получил следните награди и отличия: LA Cinema Festival of Hollywood – Best Short Documentary, ARFF Berlin – Globe Award, MFF - Official Selection, LA Cinefest – Semi-Finalist.

Разговор с Ваня Жекова за БНР.

---

Докато чакаме текстовете ви за справедливостта, била тя днешна, глобална или българска, споделяме откъс от "Българският модел" на Станислав Стратиев, който не е само сценарист на "Оркестър без име", но и автор на четиринадесет пиеси: "Ако сме дали нещо на света - това е българският модел. Той е - както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула - нашият принос в съкровищницата на човечеството. Казано сложно - това е състояние на духа. Определен начин на мислене. Тип душевност. Казано просто - обратното на всичко. Колумб тръгва за Индия и открива Америка. Ние тръгваме за Америка и стигаме в Индия. Все откриваме Америка и все се оказва, че сме открили Индия. Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол. У нас се получи обратното - кралят е облечен, а народът е гол. И гладен. И безработен. Навсякъде по света считат лудите за свестни, но болни хора. У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев. Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето. У нас те са на ръководни места. Там, когато стреляш по някого, той умира. Тук, дори когато стреляш по друг, умира Алеко Константинов. Там са велики народите. Тук - Народното събрание. Там от великото до смешното има само една крачка. Тук няма никаква разлика."



---

Разговор за БНР с гл. ас. д-р Георги Гочев, член на журито на Конкурса, за новия превод на "Поетика" на Аристотел, най-ранното оцеляло произведение за театрална теория и първият обширен философски трактат, фокусиран върху литературната теория. Задължително четиво за драматурзи, режисьори и актьори, не само за теоретици и критици! За превода си той стана новият носител на националната награда "Христо Г. Данов" в раздел Хуманитаристика!

декември

Честна Коледа и Справедлива Нова Година! Весели празници!

---

Какъвто и театър да се прави, на дъното винаги има един малък Чаплин. Би трябвало да си припомняме от време на време, че той е пряк потомък на изгонения от рая Адам. Ако не можем да помогнем с друго на изгонения от рая, длъжни сме да му изкажем поне нашите съчувствия, защото освен рая той нищо друго не е имал през живота си... Между другото ние всички си падаме малко роднини на изгонения от рая Адам!

Йордан Радичков, "Слово и сцена, или кокошката или яйцето"




---

Какъв ли театър ще е потребен на човека от третото хилядолетие? На този, който освен в непорочното зачатие и диктатурата на пролетариата няма да вярва и в доста други неща. От двете големи идеологии – тази за смирението и тази за революциите – сигурно ще остане нещо – примерно принципното уважение към раннохристиянските утопии. А формите? Техниката засега като че ли осигурява безспорни предимства на визуалното. Нищо не доказва обаче, че се движим към безсловесност. Дали въпреки това режисьорите на бъдещето няма също толкова малко да знаят какво да правят с Шекспир и Шилер, както днешните – с Есхил и Софокъл, в нашите сцени кутии или псевдоарени. Възможно е един ден разграничението между автор драматург и режисьор наистина да отпадне. Съществуването му днес се предопределя все още от особеността на изкуството театър да обединява в едно разнородните творчески способности на повече хора, така че, когато всеки прави това, което най-добре може, да се постига нещо, което не е по силите на един. Казваше се някъде, че разделението на труда било първата крачка към човешкия прогрес, от друга страна пък, безрезервната вяра в прогреса като че ли наистина също не е последна дума на мъдростта.

Константин Илиев, "Театрални аритметики"

януари

Така изглежда Университетския театър на НБУ отвън, а вътре е пълно с празни места, които очакват и бъдещите зрители на представлението по текста на победителя в Конкурса. Не забравяйте, очакваме текстовете ви до края на месец януари!

---

Журито на Конкурсa чете избрани текстове на тема "Справедливост"! Доц. Снежина Петрова - "Олга" от Георги Марков ("Задочни репортажи"); гл.ас. д-р Георги Гочев - "Митът за Гигес": Платон, "Държавата", втора книга, пр. Георги Гочев, изд. на НБУ, 2015 г.; доц.Пламен Дойнов, д.н. - "Кратък план за убийство на върховен съдия" от Пл. Дойнов ("Балът на тираните"); проф. Виолета Дечева, д.н. - "Филоктет" от Хайнер Мюлер, пр. Иван Станев; проф. Михаил Неделчев - "Последният марш" от Иван Пейчев и "Песен на зидарите от Риека, 1944" от Биньо Иванов.

---

Интервю с проф. Виолета Дечева, председател на журито на Конкурса!

февруари

Рекорден брой драматургични творби са постъпили в първото издание на „Конкурс за нова пиеса“ на Нов български университет, който тази година е на тема „Справедливостта“.
Внушителното число от 85 пиеси е безпрецедентно за подобен род конкурси в България и бележи своеобразен национален рекорд.

Журито, в състав проф. Виолета Дечева, д.н., гл. ас. д-р Георги Гочев, проф. Михаил Неделчев, доц. Пламен Дойнов, д.н., доц. д-р Светла Христова, доц. Снежина Петрова и проф. д-р Христо Тодоров, прочете пристигналите конкурсни пиеси и излъчи шест номинации на следните автори и на техните нови пиеси (по азбучен ред):

---

Йоана Мирчева, с пиесата "Изход", е победителят в първото издание на Конкурса!

Статия във вестник "Култура" на Теодора Георгиева за Изход – първият продукт на Лаборатория за писане на пиеси!

---

За неприсъствалите - има пълен запис на церемонията по награждаването!

---

Снимки от "Лаборатория за писане на пиеси"!







---

Снимки от церемонията по награждаването!

март

За финала на Конкурса в сайта Академика!

За Йоана Мирчева, наградената пиеса "Изход", "Лаборатория за писане на пиеси" - във вестник "Култура"!

За номинираните, награждаването, "Лаборатория за писане на пиеси", лекцията на Боян Папазов - в платформата Teatralnow!

За крайната фаза на Конкурса - в личния блог на Иван Димитров, един от номинираните!